Не я разбирам тая вашата любов, синко." - рече ми дядо..

"Градите я на слаби основи - я изгода, я его. Па я ме виж мен и баба ти. Какво да ми вземе? Когато я срещнах нищо си нямах, сега си кретаме старините и всеки ден е подарък. 

Младите ви е смешно, но ще ме разбереш. Все гледате големи къщи, а ще са празни като душите ви. Искате да пътувате, а нямате дом дето да се приберете. Подаръците скъпи, а любовта бедна. Съдите по дрехите, па баба ти и със скъсан панталон ме взе, а после ми го заши. А сега и от игли ви е страх...

Не става чедо, къща без майстор не се гради. Та така и с любовта... Па къде ще я докарате незнам. Гледате все в миналото на хората. Пък какво значение има то ако човекът до теб е твоето бъдеще. Ей го моето бъдеще до печката." - посочи баба ми и се усмихна !

"И в гроба пак ще я обичам, че покрай оня скъсан панталон и сърцето заши, па язе беден само това имах да и дам, но и стига вече 60 години."

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇