На 5 януари 1916г., е роден човекът опитал се да свали Тодор Живков от власт с държавен преврат през 1965г.

В края на 1964 – началото на 1965 г. започва подготовката за държавен преврат в България. Той е насочен срещу ръководството на Народна република България и на водещата управляваща Българската комунистическа партия чрез сваляне от властта на нейния най-висш лидер Тодор Живков и промени в политиката.

Заговор на Горуня, така остават в историята тези събития.
Иван Тодоров-Горуня е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Член на РМС (1932). Активен член на БРП (к) (1939). За политическа дейност е осъден на 7,5 г. затвор по ЗЗД. За изтърпяване на присъдата е изпратен в Сливенския затвор. Откъдето успява да избяга през 1941 г. и става първият партизанин във Врачанско.
Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943). Политкомисар на партизанския отряд „Гаврил Генов“.

След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. През следващите години придобива широка известност с бруталните си, дори за периода, методи за налагане на колективизацията по селата, които често обикаля лично, принуждавайки хората да постъпват в създаваните от режима трудови кооперативни земеделски стопанства. В някои случаи самата му поява предизвиква селски бунтове, както става в Бърдарски геран на 3 юли 1950 година и в Ставерци дни по-късно, където хората го посрещат със скандирания „Убиец!“.

Кандидат-член и по късно член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет.

Като човек, познаващ добре проблемите на селото, се противопоставя на създаването на АПК. Той смята, че тази мярка ще отчужди хората от селския труд и ще съсипе дребните стопанства и селата.

През октомври 1964 г. в София е създадена групата на Иван Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев, към която се присъединява ген. Цвятко Анев. Има сведения, че армейски генерал Петър Панчевски – бивш министър на народната отбрана (1950 – 1958) и посланик в КНР (1958 – 1962), е подбудителят на опита за покушение и преврат от страна на Горуня, когато Тодор Живков е на посещение във Враца.

Иван Тодоров-Горуня е бивш политкомисар на Партизанския отряд „Гаврил Генов“ и член на ЦК на БКП. Цоло Кръстев е бивш командир на същия отряд и началник на отдел в Министерството на външните работи. Ген. Цвятко Анев по същото време е комендант на Софийския гарнизон.

Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от Българската народна армия. Започват тайна агитационна дейност във войската и привличат съмишленици.

Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от края на март до края на април 1965 г. На 8 април 1965 ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива (според официалната версия) в дома си.Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива в 4 сутринта на 8 април 1965 година, точно преди ареста. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. От 8 до 26 април са задържани още 14 души. Военният съд осъжда общо 9 души. Сред тях е полковник Иван Велчев, който получава 15 години затвор, ген. Мичо Ерменов – с 10 год/ затвор, ген. Цвятко Анев, ген. Любен Динов и Цоло Кръстев – по 8 г. затвор. Освен това 192 души получават различни партийни и административни наказания. Във Врачанско откъдето са заговорниците, са изключени 189 членове на партията. Отделно са уволнени 250 души от армията, а 19 старши офицери от армията и 3-ма от милицията са разжалвани. Сред уволнените са генерал Съби Стефанов (началник на софийското управление на МВР), началникът на политическия отдел на танковата бригада подполковник Йордан Воденичарски и др.

Някои считат, че след разкриването на заговора „Държавна сигурност“ и Т. Живков приписват на групата на Горуня идеологически мотиви и прокитайски настроения. По този начин се опитват да представят действията на режима като демонстрация на лоялност към Съветския съюз.
Официалната власт запазва заговора в тайна.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇