октомври 09, 2018
Мистериозната смърт на Принцесата на комунизма, дошла малко след началото на разкопките в местността Мишкова нива, слага край на мисията и начало на жестока разправа с участниците в нея. Кръстю Мутафчиев е пратен в затвора по скалъпени обвинения в злоупотреби. Първоначално излежава присъдата си при нечовешки условия сред закоравели рецидивисти в Пазарджишкия затвор. По-късно управата на пандиза се смилява над него и му позволява да работи в библиотеката. Така той бавно и старателно сглобява пъзела „Странджа“.
Как започва всичко?
Людмила Живкова, дъщеря на първия в държавата - Тодор Живков, поддържа близки отношения с пророчицата от Петрич Ванга. Лично Живков разпорежда още през 60-те години, че проницателката има право да „гледа“ и да помага на хората, които идват при нея. Дори я назначава на заплата. В държавната хазна огромни пари влизат от регламентирана такса, която всеки плаща, за да влезе при Ванга. „Аз съм фабрика без комин“, казва по този повод легендарната ясновидка.
Людмила става много близка с феноменалната гадателка. След много разговори между двете се слага началото на най-невероятната археологическа мисия в историята на България. Група изследователи потегля за Странджа, за да открие информация от изключителна важност за цялото човечество. Става дума за древни документи и предмети, съдържащи знание, което може да промени живота на цялата планета. В групата са Красимира Стоянова - племенница на Ванга, Кръстю Мутафчиев, археологът Иля Прокопов и още няколко доверени хора.
Всички те поименно са посочени и одобрени от Ванга. „Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа - разкрива пред столичен вестник Прокопов в едно от редките си интервюта по темата. - Без да ме питат дали искам, или не искам. Нямах право да откажа. Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци.
Информацията, с която разполагаше тази група, оглавявана от Людмила Живкова, беше за места, съхраняващи много големи ценности. Наричам ги информационни депа, които биха могли да променят коренно представите ни за света. Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо много по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди много векове. По време на мисията много пъти се коментираше, че територията, върху която днес е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието. За мен е ясно, че много от нещата, които са откривани, не са оповестявани публично. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество. Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев.“
Мисията обаче приключва внезапно с неочакваната смърт на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г. Тя има много врагове на високи позиции в партията и държавата. И въпреки че властта на нейния баща е неоспорима, с приближените на дъщеря му започва разправа. Има информация, че в Странджа продължава да се копае, но изключително непрофесионално, с военна техника, която унищожава наземните знаци към търсената Светая светих в недрата на планината.
Според Кръстю Мутафчиев там може да бъде направено най-голямото археологическо откритие на планетата. Той вярва, че в Странджа се намира гробницата на египетското божество Бастет. А край нея лежи ключът към загадки, които ще обърнат представата ни за света, в който живеем. В своята историческа справка, озаглавена "За произхода на хомо сапиенс", Мутафчиев пише: „Гробницата на божеството Бастет в Странджа планина ще се окаже, най-вероятно, творение на строителите на египетските пирамиди... И ще отреди най-накрая достойно място на българите в световната история като носители на човешката цивилизация."
Мутафчиев излиза от затвора през 90-те и се връща на мястото, където е водил мисията на Ванга и Людмила. С него е режисьорът Марий Славчев, издателят на книгите му Веселин Гуторанов и още няколко човека.
„Кръстю ходеше с бастун, възстановяваше се от счупване на крака - спомня си Славчев. - Пътувахме с джип по едни криви пътеки и най-после стигнахме до мястото. Идеята, с която отидохме, беше да се направи документален филм за мисията от 1981 г. Както и за това, което е останало неразкрито, но предполагахме, че се намира там. Направихме снимки, но така и не можахме да довършим този проект. Всички, които бяхме в Странджа, по един или друг начин пострадахме. Аз лежах дълго в болница и трудно се възстанових. Кръстю Мутафчиев почина от рак. Всички пострадахме по един или друг начин! Явно не е дошъл моментът това нещо, което се намира в планината, да види бял свят. Един ден, когато настъпи моментът, сигурен съм, всичко ще блесне. И хората ще разберат това, за което сега не сме готови.“
Синът на Кръстю Мутафчиев - Ивайло, също се бори с онкологично заболяване. Той живее в холандския град Хага и се лекува там.
„Знам, че може би съществува прокоба над това място - признава Ивайло. - Именно поради тази причина ми е забранено кракът ми да стъпва там. Но когато дойде моментът, има начин гробницата на Бастет да бъде открита. Приживе татко остави ключ към решаването на ребуса, наречен от него „Астрономически-наземен план“. Има изработена „Архо-астрономична карта“. Тя се променя с местонахождението на съответните съзвездия спрямо сезоните и географското им съотношение в района на Мишкова нива. Наземните нишани може и да бъдат унищожени всичките. Но звездите не лъжат.“
0 Comments:
Публикуване на коментар