октомври 03, 2018
Изстрелян е във връзка с Международната геофизична година (1958) от секретна стартова площадка недалеч от железопътната гара Тра-Там в Казахска ССР, поставила началото на космодрума Байконур. Изведен е в ниска околоземна орбита (перигей - 228 км и апогей 947 км). Движи се със скорост 29 хил. км в час и извършва една обиколка за 96.2 мин. По време на своя полет спътникът излъчва монотонни радиосигнали (бип-бип-бип) на честота 20.005 и 40.002 MHz, които са специално избрани, за да може да се приемат от радиолюбителите по света. Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя се изтощават. Спутник-1 изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на 4 януари 1958 г., след като изминава 60 млн. км и престоява 3 месеца в орбита. Спътникът има много просто устройство и затова самите му създатели са поставили обозначение ПС-1 – „Простейший спутник-1”. Външната му повърхност е полирана, за да отразява слънчевите лъчи и да не се нагрява. Корпусът е направен от две алуминиеви полусфери, съединени с 36 болта. Херметичността на съединението е осигурена от гумено уплътнение.
Държавното ръководство на СССР изобщо не си дава сметка за грандиозността на събитието, че е положено начало на космическата ера на човечеството. Според Кремъл изкуственият спътник е играчка, празна фантазия на Корольов. Затова ТАСС е упълномощена да направи кратко съобщение едва на следващия ден. Тогава Юрий Левитан прочита по радиото съобщението на ТАСС, в което се казва: "В резултат на голямата напрегната работа на научно-изследователските институти и конструкторските бюра е създаден първият в света изкуствен спътник на Земята. На 4 октомври 1957 г. в СССР е извършено успешното изстрелване на първия спътник. По предварителни данни ракетата-носител е осигурила на спътника необходимата орбитална скорост от около 8000 метра в секунда. Сега спътникът описва елиптична траектория около Земята и полетът може да се наблюдава в лъчите на изгряващото и залязващото Слънце с помощта на най-прости оптични прибори.” Изстрелването на Спутник-1 в значителна степен има случаен характер и е резултат от надпреварата във въоръжаването. Тогава е разработвана бойната балистична ракета R7, която да може да достигне САЩ с водородна бомба.
Тъй като бойната глава е в процес на конструиране и не може да се определи предварително теглото й, ракетата е създадена възможно най-мощна. Първите три изпитания на R7 са напълно неуспешни: първата изгаря при изстрелването на 15 май 1957 г., месец по-късно втора ракета не се отлепя от земята, а през юли 1957 г. трета R7 се издига, но пада на земята. На 21 август 1957 г. четвърта R7 успява да достигне целта си в Камчатка в руския Далечен Изток, но главата й изгаря. За построяването на нова ракетна глава са нужни шест месеца и главният конструктор Сергей Корольов предлага през това време да бъде осъществен друг проект - за построяването на първия изкуствен спътник. Още повече, че американците обявяват, че също имат намерение да изстрелят спътник в рамките на Международната година на геофизиката. Академията на науките на СССР по онова време вече работи над апарат за изследване на атмосферата и космоса, но учените не са завършили летящата лаборатория. Тогава Корольов решава с подкрепата на правителството екипът му да създаде по-прост спътник. Изстрелването на "Спутник-1" първоначално е предвидено за 6 октомври, но Корольов има подозрение, че САЩ може би планират изстрелване един ден по-рано. КГБ е помолено да провери, но не открива нищо.
Корольов обаче не иска да рискува, отменя някои тестове в последната минута и ускорява изстрелването с два дни. На следващия ден и официозът в. "Правда" посвещава на събитието едва няколко реда. Само два дни по-късно под голямо заглавие е поместен материал, цитиращ лавина от хвалебствия от чуждите страни. "Правда" публикува и описание на орбитата на "Спутник-1", за да могат хората да следят пътя му. Всъщност е можела да се наблюдава втората степен на ракетата-носител, която е била в приблизително същата орбита, но има много по-големи размери. САЩ, които разработват своята спътникова програма "Авангард", удвояват усилията си, но руснаците се откъсват още напред. Светът е потресен, събитието променя политическото разположение на силите, тъй като международната еуфория в света издига в орбита и международния престиж на СССР. Вдъхновен от отклика на събитието по целия свят, Хрушчов нарежда на Корольов незабавно да изстреля нов спътник в чест на годишнината на Октомврийската революция през 1917 г. – на 3 ноември в орбита е изведен втори "Спутник" с тегло 507,1 кг и с кучето Лайка на борда. Първият опит на САЩ е неуспешен – на 6 декември 1957 г. ракетата „Авангард” избухва на стартовата площадка. На 31 януари 1958 г. обаче американците извеждат своя първи спътник „Експлорър-1”, направил първото велико откритие в областта на космонавтиката – съществуването на радиационните пояси на Ван Елън, заради които има живот на Земята. Космическата надпревара вече е факт и е сред най-добрите неща, които се случват в света през последните 55 г.
/По материали в интернет/
0 Comments:
Публикуване на коментар