септември 09, 2018
1. Нямаше да има маниакални разделения
Кое е по-добре: бозата да е шест стотинки, но границата да е с избирателна пропускливост и точно пък спрямо теб почти никаква? Всеки да има кола и да ходи на море, но накрая на живота си да разбереш, че най-близкият ти приятел е писал доноси срещу теб? Престъпността да е ниска, но цензурата – поголовна?
Правилен отговор няма, обаче едно е сигурно: ако не беше девети, нямаше в момента да има толкова много маниакални разделения по кажи-речи всички социални въпроси. Разговорът за социалистическото минало с годините придоби психопатски величини – до степен, в която основателно може да предположим, че преходът няма да свърши, докато не спрем да обсъждаме станалото преди него от сутрин до вечер. Ако с това не се приключи веднъж завинаги, годините, в които сме дъвкали социализма – засега 27, ще се превърнат в по-дълъг период от самата система.
2. Нямаше да сме зле в „джунглата“
Ето едно от най-добрите прозрения на Милош Форман, видял както чешкия социализъм, така и американския капитализъм, след като емигрира от родината си в Щатите.
„Знаете ли, трябва наистина да решите къде да живеете: в джунглата или в зоопарка. Джунглата ще ви даде свобода и красота. Но ще изправи срещу вас тигри и змии. Зоопаркът ще ви даде сигурност и спокойствие. Тигърът въобще няма да ви нападне! Ще имаш какво да ядеш всеки ден! Но ще живееш зад решетките и ще мечтаеш за красотата на джунглата. И ще бъдете учудени, когато разберете колко много хора биха избрали зоопарка. Защото не са готови да си платят за свободата. Понеже мислят, че трябва да им бъде подарена в ръцете. А тя никога, никога не е такава“, казва големият режисьор. И пак според него причината повечето общества, живели през социализма, да имат сериозни проблеми с адаптацията след промените, се дължи именно на неспособността им да се справят с джунглата, тъй като са прекарали твърде много време в безопасната зона.
3. Нямаше да спорим за паметници
Каква досада само щеше да бъде спестена! Ако не беше девети, нямаше онези 10 паметника на кръст непрекъснато да възпаляват общественото зрение и да предизвикват невротични препирни – паметникът на Съветската армия на окупатори ли е, не е ли, и трябва ли да се боядисва като бригадата на Супермен; това сега арт ли е, или келешка работа ли е; еля пък чехите как си боядисаха в розово танка, ама ние, да не лъжем, не сме били баш като чехите, щото като имало Пражка пролет, тука сме пращали войници да помагаме на съюза…и прочие и прочие.
Ако го нямаше девети не би съществувала и онази странна порода хора, които считат, че бъдещето на страната ни пряко зависи от демонтирането на пет определени статуи, а документите на историята въобще не трябва да се пазят – за предпочитане е да се заличават в зависимост от моментния политически мейнстрийм.
4. Нямаше да си търсим бащица
Протегналият се през десетилетията силует на Тодор Живков се е инфилтрирал дълбоко в съзнанието на съвремието: до степен, в която една от основните самозащитни реакции на демокрацията – че например просто е добре през два мандата хората с власт да се сменят, въобще не е признавана за валидна. Като цяло положението е следното: търси се човек, който да застине на върха дълготрайно, убедително и ако може окончателно, та въобще да не се занимаваме с избори (уморителни са, изнервят, напрягат, хаби се излишно енергия, всички са маскари). Фигурата на бащицата, действащ на принципа „строг, но справедлив“, е за предпочитане пред прекалено сложната система по непрестанно регулиране на политическата ситуация със серия от протести, граждански инициативи, и други неприятни, но задължителни за отговорно към съдбата си общество.
5. Нямаше да има златно българско кино
Странно, но факт: с известни изключения, нито литературата, нито киното успяха да родят онези образци от близкото минало, каквито имаше през социализма. Причините, вероятно, са две: първо, грижата за изкуството, макар и част от мащабната пропагандна дейност в онези години, бе десетки пъти по-голяма от днешната. И второ, наличието на цензура, въпреки, че изглежда като съвсем неприятно обстоятелство, провокира мощно творческото въображение, което трябва да измисли как да я заобиколи (справка: пиесите на Стратиев). Изглежда това е за предпочитане пред диктата на пазара, безмилостно налагащ посредствени четива и филми. В онези години езоповият език, онзи таен договор между автор и читател, намигането им един на друг през тромавото тяло на властта, бе истински празник на публиката. Наличието на враг и играта на надмощие с него стимулира наистина добре. Излишно е да се споменава, че цената на книгите и билетите за театър бяха много по-ниски, а заради липсата на технологии и толкова възможности за забавление, хората отделяха много повече време за култура.
6. Нямаше да има естрада
Ех, ако не беше девети, въобще нямаше да има естрада! Нямаше години наред да се възпяват абстрактни морета, платонични любови, изумителни романтични ситуации, предадени със захаросан глас и потискаща сантименталност. Огромен брой песни на всякаква тематика – от вълчо и седемте козлета, през различни видове момчета, общуващи с природни сили, до битовият хит-мечта за всяко социалистическо семейство, гордо от табелката „Образцов дом“ на външната си врата – „Елате ни на гости“, можеше да бъдат спестени, ако 9 септември не бе довял онзи вятър на промяната, който превръща музиката в преповтаряща се наивистична щампа. Която, впрочем, все още е магнетична за широките носталгични маси, изпълващи зала 1 на НДК при всеки концерт от типа „Еди си кой 45 години на сцената“! Как да не съжалява човек.
7. Нямаше да има ретро реклами
Какво щяха да правят съвременните копирайтъри, ако не беше девети? Как иначе може да накараш един порядъчен съвременен човек да си купи храна или бира, ако не му кажеш, че тя е като от едно време? Ами не можеш. Единственият начин, по който може да активираш вкусовите рецептори на сегашния българин, е като му активираш носталгичните центрове в мозъка му, напомнящи му за вкусната, истинска и евтина храна по време на социализма. И с право.
8. Нямаше да цениш вещите
Дефицитът на вещи и обетованата земя на „Кореком“-а са истински лек срещу консуматорството. Ако си чакал години наред за кола, със сигурност ще се научиш и да я пазиш добре. Едновремешните навици и отношение към вещите реално могат да ти помогнат при сегашното рестартиране на един и същи консуматорски процес през няколко месеца и в зависимост от покупателната възбуда дали си уцелил черния петък на разпродажбите в мола. Някак си не се чувстваш комфортно с мисълта, че вече втора година не си си купувал смартфон – вече малко му бави процесора и вместо 0.5 секунди извършва операция за цяла една: това е трагедия, катастрофа, ужас, а понякога води до депресивни състояния, лекувани само с нова покупка, която след време води до нови депресивни състояния, лекувани само с нова…
9. Нямаше да има 10 ноември
Безспорно: ако нямаше девети, нямаше да има и десети. А за какво е десети? За да може цялата тази дискусия да се повтори още веднъж два месеца по-късно, понеже не е достатъчно досадна и е хубаво да я преговаряме непрекъснато по два пъти годишно.
Източник: standartnews.com
0 Comments:
Публикуване на коментар