Спомням си с носталгия как се хранехме на стол по време на социализма. Менюто не беше кой знае какво, но нас си ни харесваше, а и така се сближаваше колективът и се създаваха социални контакти между работещите.
Традиционно лелките в стола готвеха супа леща за 13 ст., омразното за мен руло „Стефани” за около 80 ст., паприкаш за 50 ст., домати с ориз за 17 ст. Сред десертите задължително имаше розово малеби и компот за под 20 ст. Купувахме ги с купони. Можеше да се нахраниш за жълти стотинки. Е, верно, че в таратора преобладаваше водата, в супата топчета и боб чорбата – също, а единствената риба тогава – скумрия на скара, ни беше втръснала.
Много често си вземахме храна и за вкъщи в комплект от зелени тасчета, скачени едно над друго.
Никога няма да забравя два символа на социалистическия стол – приборите от алпака и типичния за соцкухнята аромат на пържен лук и яхния, който се разнасяше по целия етаж.
Беше си мизерия, ама май бяхме по-щастливи от сега.
Ваня Гешева
Традиционно лелките в стола готвеха супа леща за 13 ст., омразното за мен руло „Стефани” за около 80 ст., паприкаш за 50 ст., домати с ориз за 17 ст. Сред десертите задължително имаше розово малеби и компот за под 20 ст. Купувахме ги с купони. Можеше да се нахраниш за жълти стотинки. Е, верно, че в таратора преобладаваше водата, в супата топчета и боб чорбата – също, а единствената риба тогава – скумрия на скара, ни беше втръснала.
Много често си вземахме храна и за вкъщи в комплект от зелени тасчета, скачени едно над друго.
Никога няма да забравя два символа на социалистическия стол – приборите от алпака и типичния за соцкухнята аромат на пържен лук и яхния, който се разнасяше по целия етаж.
Беше си мизерия, ама май бяхме по-щастливи от сега.
ВИДЕО:
Ваня Гешева
0 Comments:
Публикуване на коментар