септември 22, 2018
Вярва се, че след като напусне мъртвото тяло душата успява да запази за известно време личностните качества на починалия човек. Запазват се и всички роднински връзки, които са съществували през земния живот.
Това се получава, защото в продължение на първите четиридесет дни се запазва материалната сила и енергия, която съхранява състоянието на личността. В течение на тези дни, докато се разпадне жизнената сила душата на починалия се намира близо до роднините. Тя вижда и чува всичко, което роднините и правят, как тъжат и оплакват мъртвия си човек.
След изтичането на тези четиридесет дни материалната жизнена сила на мъртвия се разпада и изчезва.
Когато отмине всичко това душата се концентрира в малката светеща точка, която вижда. Тази точка придобива по-големи или по-малки размери, взависимост от духовното развитие на човека.Пред душата се разкриват спомените за всички предишни нейни превъплъщения. Тя преминава през състоянията на тези личности и се изкачва в ниво на индивидуалност.
Пороците се изтриват от паметта, но нечистите наслоявания ще предизвикват страдания. Душата ще изпитва тежест и постоянен изгарящ срам, защото ще осъзнае добре своите грешки. В това състояние вътрешността на душата е открита за наблюдение от всички, които се намират в подобно положение. Душите знаят всичко една за друга.
Най-големи страдания ще изпитва онази душа, която е била най-силно привързана към плътските потребности и изкушения. Тези желания се запазват, а възможността за удовлетворяването им е невъзможна.
Намирането на ново човешко тяло понякога отнема дълго време. Душите се движат навсякъде по земното кълбо и са способни мигновено да се преместят от една точка до друга. Те виждат и чуват всичко, но не могат да направят абсолютно нищо.Ако душите са запазили способността си да се развиват ще чакат за нова плът. В противен случай обаче те отиват в рая, а отпадналите – в ада.
0 Comments:
Публикуване на коментар