Днес един градски от ИТ сектора почти ми се скара, че съм почел рождения ден на Тодор Живков. Нарече текста ми „позорен“, и ме попита – къде съм щял да бъда аз, ако не бил паднал „режима“ тогава.
Ами да отговоря, а вие допълвайте за вашите си населени места:
В Димитровград. В работещ и пълен с хора и живот Димитровград. С 32 работещи предприятия, без безработица, с гарантирано здравеопазване, образование, и работа. С гарантирани пенсии, социални пакети, санаториуми, почивни бази, и всичко останало.
Щях да съм в град без дрехи втора употреба, без затворени магазини, с 56,000, а не с 12-15,000 население (статистиката лъже, предполагам, че знаеш. да не вземеш да ми цитираш уикито).
Щях да съм в град без престъпност, без хора, търкащи билетчета с нездрав блясък в очите, без хазартни зали.
Град, в който хората не се притесняваха от криминална хроника, и оставяха ключове от апартамента си под изтривалката, и всички го знаеха.
Щях да съм в град, където децата да играят навсякъде из града, без да се тревожа, без джендър-пропаганда в детските градини, училищата, без содомо-гоморианство.
Град, където момчетата стават мъже, а момичетата – жени. Момчетата бяха гаджета с момичетата, женеха се, раждаха се деца и нямаше нищо по-хубаво от това.
Щях да съм в град с поне 7-8 дискотеки, плюс още толкова в близките села, където заведенията и дансингите са пълни, но дрога и оръжие нямаше.
Щях да съм в град пълен с безплатен и лесно достъпен масов спорт.
Щях да съм в град, където учителите са уважавани хора, а не ровещи в кофите за боклук, или принудени да продават на неделния пазар, за да оцеляват.
Щях да съм в град, където при 56,000 има само една банка: ДСК, която даваше нисколихвени кредити и в предприятията работеше взаимно-спомагателна каса (без никакви лихви), и ЧСИ не изхвърляха хората на улиците за неизплатени кредити на банковите мошеници.
Щях да съм в град без бързи кредити.Щях да съм в град с прекрасно поддържан парк „Пеньо Пенев“, с младежки серенади с китари по нощите там, със запазен парк Вапцаров, с работещо лятно кино като античен амфитеатър там, с ресторант „Простор“ (Севастопол), с езера, пълни с вода, лилии, и водоплаващи птици.
Щях да съм в град с поне 5-6 кина, работещ театър с местна наша актьорска трупа, с пълна зала на всяко представление.
Щях да съм в град без бездомници, бедни, и зарязани от Бога и държавата хора.
Щях да съм в град, където милицията не се шегува, и след престъплението следваше залавяне, бой, съд, и наказание.
И не смятам, че щеше да ми е зле.
Кое не е така?
Пламен Пасков
Ами да отговоря, а вие допълвайте за вашите си населени места:
В Димитровград. В работещ и пълен с хора и живот Димитровград. С 32 работещи предприятия, без безработица, с гарантирано здравеопазване, образование, и работа. С гарантирани пенсии, социални пакети, санаториуми, почивни бази, и всичко останало.
Ленински съботник в парк „Пеньо Пенев“ през 80-те
Щях да съм в град без дрехи втора употреба, без затворени магазини, с 56,000, а не с 12-15,000 население (статистиката лъже, предполагам, че знаеш. да не вземеш да ми цитираш уикито).
Щях да съм в град без престъпност, без хора, търкащи билетчета с нездрав блясък в очите, без хазартни зали.
Град, в който хората не се притесняваха от криминална хроника, и оставяха ключове от апартамента си под изтривалката, и всички го знаеха.
Щях да съм в град, където децата да играят навсякъде из града, без да се тревожа, без джендър-пропаганда в детските градини, училищата, без содомо-гоморианство.
Град, където момчетата стават мъже, а момичетата – жени. Момчетата бяха гаджета с момичетата, женеха се, раждаха се деца и нямаше нищо по-хубаво от това.
Щях да съм в град с поне 7-8 дискотеки, плюс още толкова в близките села, където заведенията и дансингите са пълни, но дрога и оръжие нямаше.
Щях да съм в град пълен с безплатен и лесно достъпен масов спорт.
Щях да съм в град, където учителите са уважавани хора, а не ровещи в кофите за боклук, или принудени да продават на неделния пазар, за да оцеляват.
Щях да съм в град, където при 56,000 има само една банка: ДСК, която даваше нисколихвени кредити и в предприятията работеше взаимно-спомагателна каса (без никакви лихви), и ЧСИ не изхвърляха хората на улиците за неизплатени кредити на банковите мошеници.
Щях да съм в град без бързи кредити.Щях да съм в град с прекрасно поддържан парк „Пеньо Пенев“, с младежки серенади с китари по нощите там, със запазен парк Вапцаров, с работещо лятно кино като античен амфитеатър там, с ресторант „Простор“ (Севастопол), с езера, пълни с вода, лилии, и водоплаващи птици.
Щях да съм в град с поне 5-6 кина, работещ театър с местна наша актьорска трупа, с пълна зала на всяко представление.
Щях да съм в град без бездомници, бедни, и зарязани от Бога и държавата хора.
Щях да съм в град, където милицията не се шегува, и след престъплението следваше залавяне, бой, съд, и наказание.
И не смятам, че щеше да ми е зле.
Кое не е така?
Пламен Пасков
Кой ви плаща да ги пишете тези работи не разбирам. Престъпност по соца е имало (може би не така показна и не са я пишели по вестниците). Картофи е нямало. 1988 почти цялата година има недостиг на картофи, идеш на магазина я успееш да се вредиш я не. Ако имаш късмет да намериш в някой магазин картофи или се презапасяваш (и така за тези след тебе не остава нищо, въпреки че на книга са били осигурени 50-60% от необходимите количества картофи.) или пък дават само по кило-две за да остане и за другите. И така трябва да изкараш месеца само с две кила картофи. Тежко му и горко който няма роднини на село или поне малка градинка.... https://kiselec1.blogspot.com/2018/11/4-1988.html
ОтговорИзтриванеА като сте написали за бързите кредити - не знам дали знаете, но в края на соца от 1984 нататък държавата ни почва да трупа големи дългове за да поддържа социализма. Иначе е щело да се види, че сме в тежка криза още тогава и че соца не работи, че сме живяли доста над възможностите си. И не малка част от тези нови заеми са били краткосрочни, защото друго е нямало възможност да се осигури. Тези заеми много приличат на днешните бързи заеми....., така че хубавите неща които ги пишете, са били на бързи кредити осигурени....
А след промените е трябвало да върнем бързите заеми накуп, ние не сме успели да съберем толкова долари и сме фалирали още 1990 г. март месец ..... Това е описано в годишните отчети на страницата на БНБ. Така, че всичките ни проблеми са заложени още по времето на соца....
Едно време преди да влезем в ЕС бяха пуснали слухове, че щели да забраняват ракията, шкембе чорбата, карантиите и още е знам какво. Е минаха десет години, гледам още нищо от това не са забранили. Сега същите измамници ви пишат, че щели да накарат децата по детските градини да станат джендъри..... Продължавайте да вярвате на такива мошеници и измамници!
Не знам дали сте гледали например „Смело сърце“. Там лошият герой (сина на царя) е изобразен като гей. Някак си не се връзват нещата с джендърството....Но вие продължавайте да си вярвате, те такива наивници търсят за електорат.