септември 05, 2018
Защото съм живял в тези времена и ги помня!
И така!
През 80-те години на миналия век млад специалист започваше работа със 120 до 160 лева заплата.
1. Примитивен телевизор „Велико Търново“ или „Електрон“ струваше над 7 или 8 такива работни заплати. В момента телевизор с два пъти по- голям екан и около 5 пъти по- лек, може да се купи за една средна заплата. А ако е китайски и за една минимална!
2.Подобно беше съотношението и при хладилниците, които струваха между 3 и 4 работни заплати на млад специалист.При това бяха също толкова примитивни, колкото и телевизорите соц.производство.
3. Легендите за чакането да си закупиш автомобил, са самата истина.Чакаше се с години. Много години! Една Лада струваше над 6000 лева или около 50 тогавашни заплати на млад специалист. Днес с 50 минимални заплати от 380 лева (или 19 000 лева) си визмаш чудесна кола, без да чакаш и минута.
4. И чакането за апартамент се измерваше с петилетки. И нямаше лабаво.
4. Видео плеърите се купуваха от Кореком и ако бяха с 4 глави + видеозапис струваха най малко 400 долара.Това прави между 10 и 12 заплати на млад специалист от онова време. В наши дни DVD -плеър струва 1/4 от минималната заплата, а Blu-ray домашно кино е половин средна заплата.
5. Дънките също се купуваха от Кореком и бяха между 20 и 25 долара = 2/3 от заплатата на млад специалист от онова време. И съответно целият ни гардероб беше точно толкова сив, колкото и животът ни! За сравнение сега едни дънки струват същата цена в лева, но ни костват една дневна … надница.
6.Буквално всички хранителни продукти за които сега се пенят, че стрували малко през времето на социализЪмЪ, в един и ли друг период от време бяха дефицитни. Ако нямаше кафе, имаше зеле, или ако картофите се появят, нямаше дезодорант. В онези години беше по-ценно да имаш приятелка продавачка, от колкото роднина – професор. Спомням си, че когато вуйчото на жена ми си купи телевизор, чака на опашка с дни и нощи. Правилно четете- чакаше се и през нощта. Намяташ едно одяло и чакаш ред. За един пиклив телевизор дето в точка 1 го описах колко струваше.
7. През 80 -те вече не забраняваха Бийтълс, Пърпъл, Лед Цепелин, Пинк Флойд и т.н., но внимаваха да не прекаляваме със слушането на „упадъчна“ музика“. В дискотеките и радиостанциите имаше … лимит за хубава музика и никакъв лимит за съветски пляски и ширпотребата на нещото, наречено фестивал на политическата песен „Ален мак“.
8. Всеки петък новините бяха съветски и филмът беше на руски.
9. Цялата т.нар. културна общественост на НРБ волно или неволно живееше в тотален дефицит(по-скоро изолация) от книги, филми, театрални постановки, музика и т.н. обявени от комунистическия режим за забранени. В онези години съм питал мой роднина, който е учен занимаващ се с психология, как аджеба се занимава с тази наука, без да му разрешават достъп до Фройд. Отговора беше четем нелегално.
9. Светът се развиваше, но нас ни пазеха да не го видим – на границата убиваха, ако решиш да надникнеш извън кочината, наричана не без основание социалистически ЛАГЕР. Беше си точно лагер. За да видиш Европа,трябваше или да си от комунистическата въхушка, или моряк, или пилот, или спортист или да си музикант. И задължително в отбора или музикалния състав, примерно на всеки 10 души имаше още най-малко 5 милиционера и задължително поне двама доносника.
10. Имаше и истински концентрационни лагери в които изтезаваха и убиваха хора, заради всякакви измислени причини. А понякога и без причина. Например за модерна прическа, тесни панаталони, слушане на джаз, виц за другаря Живков и т.н.
11. В онези години „Религията беше опиум за народите“ . Това проповядваха като официална държавна доктирна. Същите тези атеисти , днес се опитват да институционализрат Православието за собствени политически нужди. Трагедията е в това , че и СС на БПЦ не се дърпа много. Унизително е да ги гледаш как днес стари комунистически ченгета и нови попове си разменят Юдини целувки!
12. В онези години, за всяко международно безумие, в което беше натиквана България НЕ се говореше. Пращаха танкове в Будапеща, Прага или подпомагаха Ярузелски да мачка Полша, защото така повеляваше техния „интернационален дълг“.
Техният обаче! Не нашия!
13. Управляваха ни дразнещо посредствени хора. Правешкият чобанин Тодор Живков не можеше да различи 8 септември от 8-март и бъркаше полупроводнците с цели, но можеше да ни направи 16 -та републина на СССР, докато се мляска уста в уста в Брежнев.
14. Имаше система от привилегии, за привилегировани отговорни другари и другарки, подобна на кастовата система в Индия. Обаче значително по-лицемерна! Докато в Индия се опавдават с боговете, нашите товарищи и товаришутки направо заместиха Бог със …себе си!
15. Най-лошото е , че и преди и сега манталитетът на простите, докопали властта си е все същия! Тези дни ронихме сълзи за пострадалите от наводнението в Мизия и как за една година нищо не се било променило. Ами спомнете си Стражица! Колко години минаха от онова ужасно земтресение и как още си личат последиците от него?
В крайна сметка така сме живели и така ще живеем, докато пълния тръбух е по- важен от свободната воля!
Без редакторска намеса (публикация във Фейсбук)
0 Comments:
Публикуване на коментар