септември 28, 2018
През 1963 г. на своя 10-и конгрес Българската комунистическа партия издига лозунга за новия социалистически човек, който се отличава с “високи духовни и материални потребности”, и очертава програма за развитие на “леката промишленост”, насочена към крайния потребител. Централно партийното решение за увеличаване на потреблението “на стоки и услуги” се съвкуплява странно с “възпитателната функция”; предлагането не целеше да продаде, а да създаде “новия социалистически човек”. Но така или иначе, леката промишленост тогава заработи на нови обороти и създаде някои невиждани и невкусвани дотогава благинки. Хората от третата възраст още помнят вкуса на истинската радомирска боза, на лимонените резенки и шоколадовите бонбони „Черноморец”, на восъчната дъвка „Идеал“ и богатото на каймак кисело мляко в тави… Демокрацията в един момент реши да унищожи всякакви спомени от соца, като спря производството на гореизброените и други български „маркови” стоки.
За няколко години изчезнаха лимоновите резенки, бисквитите “Златна есен”, детските закуски, шоколадът “Крава”, бонбоните “Черноморец”. Защо ли?
Отговорът дойде с тяхната повторна поява. Леката индустрия сякаш предусети питането и интереса и вкара носталгията в производствените мощности. Изброените продукти се появиха и продължават да се продават в опаковки със същия дизайн, каквито ги помним от 60-те, 70-те, 80-те години. Всички ние, над 40-те, сме опитвали тези артикули, помним този вкус, можем да го идентифицираме и да си припомним през него част от личното ни минало. Срокът на годност на тези продукти се е оказал по-дълъг от очакваното. Но дали само вкусът на хората определя тяхната носталгия към миналото? Нека погледнем цените на основни хранителни продукти.
0 Comments:
Публикуване на коментар