април 08, 2018
Истината е, че с него се работеше много трудно, може би затова две години не е получавал разпределения. Даже режисьори се хващаха за главата, а да си му партньор, е мамата си трака - отиваш и палиш свещи в “Ал. Невски”, ‘щото това си беше изключително изпитание. Първо, това гледане в очите му е най-малкото. Но той ще те направи на бъзе и коприва, ако в мизансцена на режисьора ти направиш и две крачки и застанеш е така...
- И защо? - Защото му заставаш в позицията, примерно. Тя, Жоржета Чакърова имаше нещастието още в началото, когато дойдохме в Сатирата, да играе в една постановка с него по Валери Петров. Пацо крещеше, той, той... искаше да бъде сам на сцената, всички други му пречат, и обикновено такива репетиции завършваха с някакъв колосален скандал - Цветана Гълъбова разказа за онова скандално московско турне с главен герой Константин Коцев, макар че самата тя не е пътувала, но всичко ми звучи невероятно!... - Цеца ви е разказала, но нещата не бяха баш така. Никаква аерофобия не е имал Коцев. Имаше чашкофобия. Просто се напи в самолета, ‘щото я нямаше жена му да го пази. На него малко му трябваше. Беше от тия хора, които имат лошо пиянство. Ставаше раздразнителен, арогантен.
Но... нямаше я Севина и той се сдуши с пилотите, и те му пращат алкохол по стюардесите. На летището свалиха тялото му и мислеха, че ще изтрезнее до представлението, но този негов запой се оказа безкраен празник. Така и не изтрезня до представлението! Чакаме го на репетиция, все пак нова сцена, трябва да свикнем. Пацо го няма! Идва зам.-директорът Хаджиянков и вика: „Пиян е в хотела”. - Нали Коста Карагеоргиев е изпратен да го варди да не се напие? - Ами! Той да не е вардянин! Просто бяха в една стая. Ама Коста излязъл някъде, Пацо пребъркал багажа му и беше изпил всичките му запаси. Изобщо, к’вото намереше някъде, изпиваше го. Естествено, постановката падна. Пацо го изстреляха с конвой за България, но преди това се наложи лекарска намеса, защото беше изпаднал в делириум тременс Помня, че една рускиня беше възкликнала, почти в прехлас: “Он настоящий алкоголик!” - И тук на местна почва го „екстрадират” в театър “София”?
Имаше ли опасност да се пенсионира в това си изгнание? - Е, не, защото жена му Севина беше секретарка на Тодор Живков и го върна. Там постоя съвсем малко. А и все пак това беше Константин Коцев! Пиян-не пиян, той беше нужен на Сатирата. Тя имаше нужда от него. - С две години без роля след блестящата му “Женитба”, където остава в сянката си Калата и другите звезди... - Е, сега, Калоянчев... Той няма нищо общо. Не знам какво ви е приказвала Цеца - търсила го с такси из цяла София!? Мисля, че говори за периода, в който той действително беше в поредната си дупка и не се прибираше, спеше в гримьорните „под прикритие”. Накрая тя го откри, дойде, спипа го долу в барчето със сарахошите, пиян. Но се възхитих от нейния такт, подход. Прегърна го ей така през рамо, рече му: „Хайде, Паце, да се прибираме!” - и той тръгна покорно като агънце, без скандали. А преди това дежурното му гневно излияние беше: “М-м-р-разя тъзи жена, мразя я!...”.
- Наистина ли я мразеше? - Ами! Просто пиянски изцепки. Пиян-не пиян, това беше Константин Коцев, не е Иванчо Курабийката! Нервозен чешит, болезнено чувствителен ли, Бог знае... ‘Щото един път имаме представление в унгарския културен център. Той идва от Велико Търново. Пиян. Ние викаме: „Пацо, дай да спрем представлението?!”, а той: “Н-не, ш-щте го из-зиграя т-тва представ-в-вление”. Бе, как ще го изиграеш, ти ще паднеш на втората реплика на сцената! А то какво било. Трябвало да има представление в Търново, но по това време имало някакъв голям мач и публика - никаква. Напил се Пацо от мъка, че представлението пада, и идва пиян. А, за зла участ, на същата постановка в унгарския център идва специално да го гледа балдъза му. Тя беше известен гинеколог в „Шейново”. Чака, чака - представлението не почва. А ние отзад се уговаряме кой да излезе пред завесата и да съобщи, че то пада, ‘щото има внезапно заболял артист - никой не иска да го направи. На всичко отгоре, той разбрал, идва в гримьорната и пита: „ „К-к-к-ой тука е болен?”
В същото време Пацо беше чудесен баща, възпита прекрасни деца. - То толкова е сбъркан задкулисният фолклор на Сатиричния театър, че е и интервюто ни се получава сбъркано. Добре, Калата, Бог да го прости, гениалния артист - къде го поставяте, в райските полета или в казана на дяволите? Той самият като дявол или ангел ще остане в историята на Сатирата? - Не знам. Той беше и дявол, и ангел. Преди това за него. Казвате, че Цеца била казала, че Нейчо Попов бил кукловодът на Калата. Хубаво. Може би, не знам. Да, но след първото или второто ни турне в Москва представяме “Ревизор”. На другия ден “Правда” на първа страница излиза със заглавие: “Трябваше българите да дойдат, за да ни покажат как се играе Гогол!”. Вътре хвалебствия, хвалебствия за Нейчо Попов, който гениално изиграл ролята на градоначалника, Калата не помня к’во игра. За него - нито дума. Четем, а Нейчо, горкичкият, не смее да се зарадва, да се усмихне, защото Калата там - да не го засегне, този, титанът на Сатирата. Но знаете ли, кое е най-гадното? - Не, не знам.
- Питахте ме кой уби Парцалев. Не е Калата. Уби го болестта. Но тия големите, титаните на Сатирата убиха Методи Андонов като театрален режисьор, умишлено, съвсем хладнокръвно го заклаха. Затова когато днес си спомням за мъртвите и живите, които днес се кълнат в преклонение и любов към него, ми се повръща. Аз си спомням заколението на Методи Андонов. Тогава разбрах, че в Сатирата си имаше вътрешна Държавна сигурност. Тия, големите... - Момент, големите, та големите, титаните... Кои!? - Е, Калоянчев, Мутафова и тем подобни. - И как заклаха Методи Андонов? - С активно мероприятие. Пратиха в къщата на Методи Андонов една наша небезизвестна колежка, чието име няма да споменавам, защото все пак е покойница. - Кой я прати и с каква цел? - Големите. С каква цел ли? Целта беше на всяка цена да изработи донос срещу Методи Андонов, ‘щото беше неудобен на големите. Отива тя в къщата на Методи, не знам к’во са правили, к’во са говорили, той самият какво е говорил, но идва тя и донася на поръчителите си. К’во е истина, к’во не е, няма значение, но какво става след това... Ужас, потрес, погнуса! Калата, Мутафова, другите, разпънаха на кръст Методи Андонов.
Получиха доноса и спретнаха събрание. Използваха някакви недоволници, които не получавали дори дубльорски роли, някакви недоволни изтикаха като повод. А самото събрание на колектива беше режисирано, дирижирано от Калата, Стояна и сие. То се превърна в политически линч спрямо Методи: приказвал срещу Тодор Живков в еди колко си часа еди к’во си, в еди колко си часа еди к’во си срещу Политбюро, срещу ЦК, срещу системата... След време, около промените покрай десети ноември, една колежка като заклещи Калата в Сатирата и като го почна: „Ти помниш ли какво направихте навремето с Методи, помниш ли онова събрание!?”. Той: „Ама какво, нищо не съм направил, никакво събрание не е имало...”. Аз излязох от гримьорната и тръгнах към моята, долу. Калата ме настига и вика: „Абе, Марианче, ама ти наистина ли помниш такова събрание, имаше ли такова нещо?”. „Имаше, имаше, Кала, ти наистина ли не помниш, или не искаш да си го спомниш!?...” - А по адрес на Методи изговорил ли е наистина всички тези неща, или някои са съчинени от агентката в изпълнение на поръчението на великите? - Не знам. Цветана по ги знае. Тя беше там, там, в елита, до големите. Във всеки случай, Методи не каза и дума, блед като тебешир си взе шапката и напусна. И си направи добро. Отиде в киното, отърва се от тоя “зверилник”. Зверилникът обаче продължава. Начело с големите. Връщам се назад. Големите вече бяха големи. Калата, Стояна, Нейчо и други около тях Помня, че дори току-що бяхме пристигнали петимата от Добричкия театър – аз, Жоржета Чакърова, Коста Карагеоргиев, Славчо Пеев, Ангел Георгиев. И се готви турне в Унгария. Ние поискахме да си платим, без да участваме, но да присъстваме на турнето, но ни беше отказано. И какво става? - Трупата се връща, всички като напикано мушкато. К’во става бе? К’во се е случило? И понеже и ние си имаме своите информатори, разбираме какви колизии, т.е. какви простотии са се случили там Диспозицията в хотела в Будапеща е следната. „Простосмъртните” се веселят в една от стаите.
В друга стая е „елитът”. В трета са Калата и Цветана Гълъбова. По едно време целият хотел почва да се тресе от страхотен скандал. Какво се е случило? Ония там се веселят, елитът мъдри висотите на изкуството, а в една стая са се усамотили Цветана и Калата, той си я прибрал да спи в неговата си стая. Методи Андонов също е на това турне. Научава в коя стая са и звъни там. „Абе, как може, к’во правиш с тоя прост човек, с тоя тъпак, тоя никакъв тип?!...” - и какви ли още не попръжни по негов адрес. По едно време Цветана взема екзотично решение на въпроса и както Методи си попържа по телефона от неговата си стая, връчва слушалката на Калата. Оня продължава да ври и кипи, но в слушалката вече слуша Калата, а Методи продължава да го ругае, но не знае, че слуша не Цеца, а Калоянчев...
- Не е за вярване! И какво се получава накрая? - Скандал. Страхотен скандал. Калоянчев събира „елита” в своя подкрепа и заформя невероятно меле, започва земетръсен скандал на тема кой е тъп, кой е прост, кой е интригант и т.н. А „простосмъртните” си правят купона, веселили се, наквасили се, напили се в друга, далечна стая от „земетръса”, и чак на сутринта разбират какво е станало вечерта. Целият хотел жужи, а те изпадат в потрес. Викат: леле-мале, като разбрахме какво е станало, щяхме да паднем. После дълго време Калата и Методи Андонов не си говореха. Та се наложи Желчо Мандаджиев да ги събира в една гримьорна. „Минало-заминало, казал той, но няма да ви пусна оттук, сега ще ви заключа и няма да отключа, докато не си стиснете ръцете и не се прегърнете”. Дръжки! Калата, бесен, изфучал навън и право при Тодор Живков. Разказва му цялата тази история. С всички подробности, завръзки и развръзки. - Включително скандала в хотела в Унгария? - Включително. Знам го от човека, който е присъствал на разговора между двамата. Казах ви вече, че Калоянчев не ходеше сам при Живков, така че винаги имаше свидетели, а ние в случая си имахме своя информатор. Та, Калата ачик-ачик си е казал целия случай. Едно към едно. ‘Щото не беше от хората, които се гърчат.
- А Живков? - Изпитал е върховно садистично удоволствие, че някакъв такъв скандал на такова равнище се споделя с него. Мога да споделя още много, но май прекалих с негативните неща... - Ама вие май не сте наистина от мира сего!? Днес, какво ще кажете за днес, за един Калин Сърменов, за един Здравко Митков, когото първият плюе на воля като агент на ДС, един от любимата номенклатура на омразния му Ламбо, който и до днес коли и беси в българския театър... - Сърменов-Милото никога не е бил артист със своя следа в театъра и киното, беше три-четири или пет години в Сатирата и никой не го запомни. Знаете ли как го запомних аз? Покани ме лично заедно с Васо Попов да снимаме рекламното клипче за кисело мляко. Снимахме го, отиваме да си получим хонорара и ни дават по 700 лв. Васо вика: „Абе тия ни минаха!” Що, бе, Васо, дивя се, аз такива пари накуп дори не съм сънувала. „А, не, на Калата и Стояна оная австрийската фирма им плати 5-цифрено число. А, Милото, демек Сърменов, който беше собственик на своя агенция се гърчеше, тюхкаше: нямало пари, колко зле били приходите и толкова ни плати. Трябва да ви кажа нещо, нещо като негова „фирмена тайна” – Сърменов мрази театъра, той го ненавижда. - Що тогава се натиска за директор на Сатирата, а сега и на Народния театър?! - Ами патологичен стремеж към власт, да командва. Нали знаете, който не се е реализирал на дадено поприще, се стреми да го командва. Това са го казали знаменитите психиатри, останали в историята, не аз. - Каква е истината за неосъществената кариера на Муки, щерката на Мутафова? Тя беше казала, че навремето я спънал Апостол Карамитев като член на комисията в похода й към ВИТИЗ, кой знае защо, може би щото е гей, имаше някъде и такова подмятане, ако не е кьорфишек...? - В интерес на истината, Муки я готвеше Жоржета Чакърова, и тя казваше: „Има талант момичето, заслужава да влезе”. Муки влезе, но не знам защо не можа да стане актриса. Сега, за Апостол Карамитев не знам, но Мутафова изкара оня артист, оня от НЛО, с дрезгавия глас, който все му беше мъка, на диванчето в култовата сценка /явно Антон Радичев – б.а./, та го изкара пе*ераст, който задирял дъщеря й. Ще кажа на Муката да озапти майка си и да не я пуска по телевизии и разни медии, защото постоянно дрънка глупости!
- Кои пишман-режисьори в Сатирата са оставили неотразим отпечатък в паметта ви? Питам, защото Сърменов-Милото изкара сегашния директор на театъра Здравко Митков агент на ДС, в Народния театър например са вилнеели фурии като Сашо Морфов, знаменитият Богданов, който раздавал дори крошета на некадърните артисти... А при вас как беше като цяло, имаше ли подобни гении волнодумци или побойници в името на изкуството, или пък агентите на вътрешното си ДС тихо и потайно владееха положението? - Ще ми останат в паметта двама от тях. Здравко Митков беше много голям сноб. Той никога не е повишавал тон, никога не е крещял на репетиция, на каквото и да било, а в театъра има толкова много неразбории, че няма как да не крещиш – я костюм, я декор ще закъснее, я не знам си к’во ще стане - никога не можеш да предвидиш. Но той не викаше. Спираше репетицията, качваше се горе в стаята на режисьорите и... свиреше на цигулка! Да, така си лекуваше нервите! Да, бе, вместо да крещи, да вика, да уволнява, свиреше на цигулка. Сега е директор, не знам, не съм минавала скоро покрай театъра, не знам дали още така си лекува нервите, за да се вкара в кондиция, но съм сигурна, че пред никого не си дава вид, че се ядосва за нещо. - Значи свири на цигулка и оставя нещата да се решат от само себе си?...
- Да, като си „настрои” нервите на пианисимо, слиза долу и репетицията продължава. А на другия ден, ако декорът, примерно, е причината, още в пет сутринта е цъфнал. На другия полюс беше Иван Добчев. Заради него едва не убиха Калоянчев! Той вика, крещи, дере се така неистово, така неописуемо, че просто няма аналог в родния театър! Един път простреляха гримьорната заради него. Вика, крещя и там, ама така неистово във вътрешната стая, където репетирахме по текстове на маса, а насреща имаше една кооперация, че накрая сам се умори и даде почивка. Малко след това от въпросната отсрещна кооперация беше проехтял изстрел и куршумът беше пробил облегалката на стола, на който седеше Калата.
Дойдоха униформените. Държаха ни цял ден. Само Калоянчев заяви, че си заминава и няма да репетира повече. Към края на деня ни казаха, че стрелбата е дошла от някакъв с психични проблеми, който си бил направил самоделно оръжие и стрелял срещу нас, провокиран от шума, който вдигахме. То какъв ти шум! Крясъците бяха толкова непоносими, че и психически здраво добиче не би издържало на скандалите ни! Ами, ако малко преди това Калата беше на стола си!? - Куршумът щеше да пробие и облегалката на стола му и него самия! А с Иван Добчев след това често се разминавахме в Борисовата градина с моя Бонго, с болонката ми де, ние на едната алея, той тича по другата за здраве. Като го види, Бонго пресича тревната площ и право срещу него – лае го, та ще се скъса! Иван пита: „Що ме лае така твоето куче, ма!?”, а аз: „Ами ‘щото не те харесва, бе Иване”...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Източник:БЛИЦ
0 Comments:
Публикуване на коментар