април 08, 2018
Още докато учехме в Академията. Цели 45 години. Ние сме единствената двойка, която толкова дълго време се запази непокътната. Не сме се изпокарали, толерантни сме един към друг. При нас всичко е равно, независимо за какво става дума. Като братя сме, защото нито той има брат, нито аз. - Петър Добрев: И никога не сме обичали звездоманията. Достатъчно е единствено хората да ни гледат с добро.
- А имитирали ли сте някога някого по подобие на свои колеги комици? - Илия Цоцин: Не, никога. Това не е изкуство, също както и вицовете не са изкуство, независимо че мнозина твърдят обратното. - Какво отношение имате към Шкумбата? В много интервюта той твърди за себе си, че е най-добрият хуморист. - Илия Цоцин: Шкумбата винаги е бил много пробивно момче. Но това да изтъкваш сам себе си, за каквото и да е било, аз го наричам избиване на комплекси. И да сте най-великата, то със сигурност няма да го кажете. Иначе Шкумбата за нас винаги е бил приятел, веселяк. - Петър Добрев: Смешно е някой да твърди за себе си, че е най-велик. Някои хора така са се втъкали в народопсихологията, че в определен момент не осъзнават какво приказват. - А работили ли сте някога „на черно”, под псевдоним или с чуждо име? -
Илия Цоцин: Няма такова нещо, в никакъв случай. И да ви го каже някой, не вярвайте. Говорим за Весо Парцала, но ще ви кажа защо той твърди подобно нещо за себе си. Той издаде касета, която пусна от името на Георги Парцалев, пълна с всякакви цинични вицове и т.н. Тогава даже викаха Парцалев, за да отговаря за тези вицове. И така нареченият “черен” период е много преувеличен Но ще ви кажа и нещо друго – лично аз много мразя актьорите, изобщо творците, които твърдят за себе си, че са репресирани. Нямаше и цензура, имаше самоцензура!
Хората просто се съобразяваха с действителността, никой не им казваше „не”, а това е съвсем различно. Ако говорим реално, днес вие, аз, Петьо, всички сме репресирани със сигурност – от властта, защото тя те кара да вегетираш, да живееш на ръба! - Петър Добрев: Въпреки всичко обаче Парцалев одобряваше имитациите на Весо, защото бяха наистина добри. Но не обичаше тези простотии, които той втъкваше във вицовете си.- Г-н Цоцин, споменахте ми в предварителния ни разговор за една случка с Лили Иванова с благотворителна цел. Ще я разкажете ли? - Илия Цоцин: Историята е следната – аз, Петьо и Лили Иванова заминаваме в Кипър за едно участие с благотворителна цел. Каузата беше прекрасна – за едни момичета от пансион в Ловеч, които щяха да бъдат изхвърлени оттам след навършване на 18-ата си година. Нашата цел бе да съберем пари за тези деца, да им помогнем след това за някакво прилично бъдеще.
Заминахме с огромно желание, без да искаме нито лев хонорари! На самия концерт децата бяха организирали нещата така – ние изпълняваме репертоара си, а те ходят с едни големи кутии в публиката и събират дарения за каузата. Изведнъж се изцепиха 4-5 човека, които станаха и казаха: „Аз давам 5000 евро за тия деца”. След края на концерта бяхме доволни, че сме помогнали по някакъв начин на децата и са събрани достатъчно пари. Прибрахме се, но какво се оказва... Нито един от тези, които се изцепиха, че ще дадат по 5000 евро, не е сложил пари в кутията, а сума по банков път до България не е превеждана. Занесли на децата в дома единствено някаква малка сума пари впоследствие. И тримата онемяхме. За каква благотворителност изобщо можем да говорим в България? - Двамата познавате достатъчно добре примата. Какъв човек е тя във вашите очи? Има хора, за които Лили Иванова е твърде алчен човек. Истина ли е това?
- Илия Цоцин: Където е Карбовски, там са мръсните игри. По отношение на Лили – няма такова нещо, заявявам ви го най-отговорно. Ние сме работили 10 години с нея и смея да твърдя, че я познаваме много добре. Тя е единственият истински професионалист, единствената певица, колкото и смешно да прозвучи, която може друго да не чете, но чете стихове. Уникален професионалист с качества, които малко жени притежават. - Петър Добрев: Ще ви кажа, че ако държавата ни беше нормална и плащаше нормално, Лили Иванова щеше да бъде нашата Едит Пиаф. Щеше да пее до 60-70-годишна възраст и да спре, а не да продължава да издевателства върху себе си. Сега можеше спокойно да седи вкъщи и да пише мемоарите си, ако дереджето ни беше по-различно. В годината щяха да й правят по един концерт. Но... - Илия Цоцин: Лили си е Лили, каквото и да се говори, каквото и да се изпише. Ето един пример
– имаше Младежки фестивал, за който тя трябваше да пее на националния стадион „Васил Левски”. Сама си уши роклята. Невероятен перфекционист. И един час преди концерта провери цялата организация. Например не допускаше някой от нас да е с неизгладена риза, мръсни панталони или не лъснати обувки. Иначе не ни пускаше да излезем пред публика! Когато Лили репетира, го прави така, сякаш е концерт. А преди участие не пропуска да измери с точност дължината на всички кабели, за да е наясно докъде може да стигне в публиката, какви движения може да си позволи на сцената, всичко, до най-дребния детайл. - Работили сте с много актьори, певци, изобщо хора на изкуството. Предполагам, че си спомняте с усмивка за доста куриозни ситуации на сцената и извън нея. Споделете ми още някои... - Петър Добрев: Веднага се сещам за Веско Маринов. Те са два случая, ще започна с малко по-неприятния. Може да се каже, че той е и най-добрият футболист между певците и най-добрият певец сред футболистите.
Та, снимаме ние някакви реклами заедно с Илия, а Веско трябваше да изпее няколко песни. След това ние бързахме да се връщаме обратно за представление, а нямаше нито рейс, нито нищо. А Веско беше с един „Мерцедес”. Питаме го: „Веско, ще ни закараш ли?”, и той веднага: „Да, да, няма проблем”. Отиваме, събираме си багажа и слизаме пред хотела да го чакаме. В един момент дойдоха и ни казаха, че веднага, след като си е изпял песента, той се е качил в колата и си е тръгнал. Оказа се много неуслужлив човек. Ние си хванахме рейса и се прибрахме. Веднъж пък на Кидика (Христо Кидиков, б.а.) му заковахме обувките с пирон. Той има навика винаги да си обува последно обувките, точно преди да излезе на сцената.
- Илия Цоцин: А ние знаем много добре това. Петьо го заплесна с приказки, а през това време аз му заковавам с големи пирони обувките за пода. После излизам да го обявявам на сцената. Казвам: „Пее Христо Кидиков” и в този момент отзад се чува „Бааам”. А той паднал, не може да си откове обувките. - Петър Добрев: Помним още и как преди години Боян Иванов веднъж изпя „Очи черные” само по едно палто, защото отдолу беше гол до кръста Беше млад тогава. Веднъж пък бяхме сложили в гардероба на Лили Иванова един бухал. Като отворила да се облече за участие, без малко да припадне. После всички много се смяхме, ама първоначално много се беше изплашила. Майтапи големи. Ние сме си гъзари-ветерани.
Интервю на Анелия ПОПОВА БЛИЦ
0 Comments:
Публикуване на коментар