Людмила Павличенко е сочена за най-опасната снайперистка по време на Великата отечествена война – в актива си тя има 309 войници и офицери на противника. За жената, която чуждестранните журналисти наричат по време на войната Лейди Смърт (Lady Death), са написани песни и има филм. В СССР ликът ѝ се появява два пъти на пощенски марки.
Павличенко заминава за фронта като доброволка на 25 години, и преди да постъпи в действащата армия, минава само кратък курс за снайперисти.
Павличенко участва в боевете за Одеса и Севастопол в Украйна. По време на тези сражения тя се среща с мъж от нейния полк, който също е снайперист, и решава да свърже живота си с него.
Само че скоро след като искат разрешение за брак, женихът на Павличенко е тежко ранен и умира в болница. Тази история става основа за сюжет в неотдавнашния филм за Павличенко "Битката за Севастопол".
Павличенко участва в боевете за Севастопол на практика до самия край на отбраната на града, който в изключително сложни условия се защитава цели осем месеца. През юни 1942 г. Павличенко е ранена и я евакуират от града.
Триста убити войници и офицери – това е резултатът на Павличенко за по-малко от година. Срещу нея изпращат най-добрите германски снайперисти и тя унищожава 36 от тях. Сред нейните противници, както съобщават медиите, е бил германски снайперист, убил 400 войници.
След като се възстановява, Павличенко заминава с делегация съветски младежи за САЩ и Канада. Приема я президентът на САЩ Франклин Рузвелт, а съпругата на държавния глава Елеонора организира за нея пътуване из страната.
На срещите в САЩ Павличенко призовава съюзниците по-скоро да открият втори фронт в Европа. В Чикаго тя заявява: "Джентълмени, аз съм на 25 години. На фронта вече успях да унищожа 309 фашистки завоеватели. Не ви ли се струва, джентълмени, че прекалено дълго се криете зад гърба ми?". В САЩ снайперистката получава като подарък пистолет "Колт", а в Канада – пушка "Уинчестър". Певецът Уди Гърти ѝ посвещава песента "Мис Павличенко".
През 1943 г. Павличенко става герой на Съветския съюз, но повече не се връща на фронта. Започва да подготвя снайперисти.
Павличенко заминава за фронта като доброволка на 25 години, и преди да постъпи в действащата армия, минава само кратък курс за снайперисти.
Павличенко участва в боевете за Одеса и Севастопол в Украйна. По време на тези сражения тя се среща с мъж от нейния полк, който също е снайперист, и решава да свърже живота си с него.
Само че скоро след като искат разрешение за брак, женихът на Павличенко е тежко ранен и умира в болница. Тази история става основа за сюжет в неотдавнашния филм за Павличенко "Битката за Севастопол".
Павличенко участва в боевете за Севастопол на практика до самия край на отбраната на града, който в изключително сложни условия се защитава цели осем месеца. През юни 1942 г. Павличенко е ранена и я евакуират от града.
Триста убити войници и офицери – това е резултатът на Павличенко за по-малко от година. Срещу нея изпращат най-добрите германски снайперисти и тя унищожава 36 от тях. Сред нейните противници, както съобщават медиите, е бил германски снайперист, убил 400 войници.
След като се възстановява, Павличенко заминава с делегация съветски младежи за САЩ и Канада. Приема я президентът на САЩ Франклин Рузвелт, а съпругата на държавния глава Елеонора организира за нея пътуване из страната.
На срещите в САЩ Павличенко призовава съюзниците по-скоро да открият втори фронт в Европа. В Чикаго тя заявява: "Джентълмени, аз съм на 25 години. На фронта вече успях да унищожа 309 фашистки завоеватели. Не ви ли се струва, джентълмени, че прекалено дълго се криете зад гърба ми?". В САЩ снайперистката получава като подарък пистолет "Колт", а в Канада – пушка "Уинчестър". Певецът Уди Гърти ѝ посвещава песента "Мис Павличенко".
През 1943 г. Павличенко става герой на Съветския съюз, но повече не се връща на фронта. Започва да подготвя снайперисти.
0 Comments:
Публикуване на коментар