февруари 03, 2018
Зееви взима БГА „Балкан“ за 150 000 долара, колкото струва луксозен апартамент в София.
Скоро след покупката Зееви като едноличен собственик спря полетите. На 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд обяви в несъстоятелност авиокомпания „Балкан“.В момента на продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един.
На 27 декември 1946 година с Постановление №8 на Министерския съвет на Народна република България се създава Дирекция Въздушни съобщения. С постановление от 11 март 1947 за нуждите на гражданската авиация се предават самолети от ВВС на България – три военно-транспортни тримоторни самолета Юнкерс Ju 52/3m, (преоборудвани в граждански в Държавна самолетна фабрика), два бомбардировача Не-111 „Ястреб“ (преоборудвани в граждански), четиринадесет FW-56 „Гълъб“, два двумоторни учебно-тренировъчи Фоке-Вулф 58 и тринадесет едномоторни самолети Физлер-Щорх (Fieseler Fi 156) „Дрозд“. Закупените нови военно-транспортни самолети Ли-2п също са предадени за ползване от гражданската авиация. През първата половина на 1948 г. са доставени и три нови самолета ААС-1 (френско лицензно производство на Ju-52). Цената на френския производител е два пъти по-ниска от цената на Ли-2п и ръководството приема изгодната оферта за ААС-1. За първи главен директор е назначен пилотът полковник Борис Ганев, със заместници инж. Душко Кондов и Драган Шишков.
Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 година. Полетът е осъществен с Ju-52 LZ-UNL с летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ – пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По-късно по същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. С двата самолета Ли-2п на 13 февруари 1948 година е открита първата редовна международна линия София-Белград-Будапеща-Прага.
В края на годината са закупени три самолета По-2 за нуждите на санитарната и селскостопанската авиация.
Със създаването на ТАБСО транспортната дейност се дублира, което води до постепенно до замиране функциите на ДВС. През 1949 г. три юнкерса са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети са предадени на 16 транспортен полк на ВВС.
Авиокомпания ТАБСО
В съответствие с подписаното междуправителствено споразумение на 3 ноември 1948 година в Москва се създава смесено българско-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името „ТАБСО“ (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Официално ТАБСО започва да функционира през май 1949 г. Авиокомпанията „Български въздушни линии ТАБСО“ започва работа на 1 август 1949 година, а от есента са поети и външните линии на ДВС. ТАБСО в първоначалния си вид съгласно споразумението продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т.н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО.
БГА Балкан
Народна република България изкупува дела на Съветския съюз в ТАБСО и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и познатото лого до 1968 г., когато дружеството е преименувано на „Българска гражданска авиация Балкан“ (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила) наименованието ТАБСО се заменя с „Балкан“. Компанията разполага с пътническите Ли-2, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 1960-те години с новите съветски пътнически самолети Ил-14.
Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999, когато е продадено в опит да бъде предотвратен неговият фалит. Приватизацията му е осъществена от израелската фирма „Зееви Груп“ (Zeevi Group) за 200 000 долара, в това число всякакви активи, резервни части, сгради. Вместо да инвестират, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, Зееви Груп разпродават недвижимото имущество и водят „Балкан“ към фалит. След закриването на „Балкан“ поради несъстоятелност през ноември 2002 правителството създава нова държавна авиокомпания месец по-късно, наречена България Ер.
В най-силните си години 1967 – 1985 г. „БГА Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни и вътрешни въздушни линии. В този период се използват самолети с въздушен винт Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на „Балкан“ е София – Триполи – Лагос – Хараре. По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През различни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8).
Сред основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до САЩ се осъществяват за кратък период след 1989 г., когато са наети самолети Боинг 767.
БГА Балкан е първенец в много отношения сред авиокомпаниите от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) – икономически съюз на социалистическите страни от Източна Европа.
В началото на 1970-те години под ръководството на БГА Балкан с генерален директор Щерю Щерев, главен пилот Иван Ждраков и главен щурман Йордан Колев, се разработва програма за обучение на граждански пилоти по стандартите на ИКАО (ICAO). Това допринася за радикално подобряване на безопасността на полетите.
В средата на 1970-те години се извършват първите чартърни полети през Атлантика с Ту-154. До този момент такова постижение не е отбелязано дори от Аерофлот.
През 1984 г. първа в СИВ БГА Балкан започва изпълнение на полети с Ту-154 в екипаж от трима – командир, втори пилот и борден инженер. Други „братски“ авиокомпании продължават да работят с 4-членни, а някои дори с 5-членни полетни екипажи на този тип самолет.
В средата на 1980-те години екип от инженери на БГА Балкан, заедно с учени от МЕИ-София, за пръв път успешно поставят и свързват западно оборудване (INS Omega – система за далечна навигация) с бордовата автоматизирана система за управление на Ту-154 (АБСУ). Това позволява на БГА Балкан да изпълнява далечни и презокеански полети в тричленен екипаж, без щурман (навигатор).
Въздушен флот
В състава на флота на БГА до 1990 г. се числят както машините, обслужващи обикновени пътници, така и специалните машини на Авиоотряд 28 (правителственото авиационно звено), санитарната, товарната и селскостопанската авиация.
www.socbg.com
0 Comments:
Публикуване на коментар