февруари 12, 2018
Остават ми спомените от времето на социализма, когато почивахме на морето с евтини карти от по 40 лв. за човек. При това – цели 14 дни спане и ядене, както сега му казват – ол инклузив. Вярно – беше мизерно, но поне бе достъпно.
Веднъж летувахме в станцията на Министерството на леката промишленост в местността Трифон Зарезан до Златни пясъци. Мъжът ми се добра до карти за нея с невероятни връзки и хвърчахме от щастие, когато ги взехме. Как иначе – нали за първи път щяхме да заведем 2-годишната ни дъщеричка на море!
Добрахме се с тежките куфари с влак и автобус до станцията, настаниха ни в нещо като едноетажно бунгало (всичките бяха залепени едно до друго и с общ двор пред тях). Вътре – пълна мизерия: радиоточка виси над вратата, вехти полубели чаршафи, крушките на лампите – изгорели, вратата не се затваря, комарникът скъсан, одеялата – войнишки. Но си имаше собствена тоалетна.Животът в станцията протичаше по строг социалистически ред. Спи ти се, не спи ти се – в 7:30 ч. на закуска. Още в 11:30 ч. от плажа потегляха по стръмните стълби към столовата нагоре първите групи от деца и родители, мъкнещи на гръб чадъри и пояси. Те трябваше точно в 12:00 ч. вече да ядат. Втората група, към която бяхме причислени, ги чакахме да свършат с обяда по пейките навън, за да влезем и ние да хапнем.
Масите – без покривки, вилиците и лъжиците не стигаха, чакаш да ти измият. Гозбите – типично заводски – чорба от нещо си, почти вода, манджите – тлъсти сослийки (късче мръвка с бол запръжка, да топиш на воля залъците) и 2 неугледни ябълки от двора на станцията.
Вечерята – точно в 6:30 ч., защото персоналът искал рано да си ходи. Най-често яхния от зелен фасул и купичка от алпака с воднисто кисело мляко.
Хляб и туршия от люти чушки – кой колкото му душа иска. Ама някой огладнее пак до вечерта, а магазин наблизо няма, негов си проблем. Всеки да се спасява поединично.
След обедната дрямка почиващите изпълзяваха от бунгалата. Жените изваждаха кълбетата от куфарите и почваха да плетат.
Клюкарствайки зад гърба на всяка, която мине край тях. А пък половинките им от силния пол, боси, брадясали и неугледни, с часове удряха карти и табла по пейките и се наливаха с бира.
Точно като плажните сцени във филма „Оркестър без име”. Наоколо обикаляха тумби от деца и крещяха, а от време на време някое отнасяше по един шамар.
Източник:kakata.info
0 Comments:
Публикуване на коментар