Салко Писин, който е автор на химна за националния ни отбор по футбол по време на световното в САЩ през 1994-та.
Творецът на песента „Пеневата чета“ преживявал с оскъдна пенсия от 240 лева, която му била присъдена от държавата по болест. Любимецът на Живков бил вдовец, страдал от силна форма на диабет и имал сериозни сърдечни проблеми, а парите не му стигали да се храни нормално, камо ли да поддържа здравето си според лекарските предписания. Първоначалната му пенсия била едва от 170 лева, но когато съпругата му издъхнала, я вдигнали до 240. Заради нейната болест той похарчил всичките си спестявания, за да плаща операциите и, но в крайна сметка всички те били неуспешни. Неговото здраве също не било цветущо и Салко по рецепта имал 8 вида лекарства, които да приема ежедневно, за да държи организма си жив. С тази сума обаче успявал да закупи само най-необходимите от тях.
„Така се получи, че не успях да натрупам необходимия трудов стаж. Никога не съм просил пари в моя живот. Винаги през годините съм се отзовавал на всеки и съм пял на хората от елита, но сега всички ме забравиха. Вече нямам тези сили да работя“, жалва се певецът.
Навремето Салко бил един от най-доверените хора на Тодор Живков и често бил привикван да свири с акордеончето си в дома на държавния лидер. След идването на демокрацията Салко получил внимание и от новите управляващи, а през годините забавлявал лично почти всички партийни лидери, сред които царят, Ахмед Доган и Бойко Борисов. Приятел останал и с треньора на златното поколение футболисти Димитър Пенев, който всъщност му дава задачата да напише най-емблематичното си парче. Макар да смятал, че е оставил съществена следа в българското изкуство, той не вярвал да попадне в списъка на творците, които получават пожизнени пенсии за заслуги.
Източник: Ретро
Творецът на песента „Пеневата чета“ преживявал с оскъдна пенсия от 240 лева, която му била присъдена от държавата по болест. Любимецът на Живков бил вдовец, страдал от силна форма на диабет и имал сериозни сърдечни проблеми, а парите не му стигали да се храни нормално, камо ли да поддържа здравето си според лекарските предписания. Първоначалната му пенсия била едва от 170 лева, но когато съпругата му издъхнала, я вдигнали до 240. Заради нейната болест той похарчил всичките си спестявания, за да плаща операциите и, но в крайна сметка всички те били неуспешни. Неговото здраве също не било цветущо и Салко по рецепта имал 8 вида лекарства, които да приема ежедневно, за да държи организма си жив. С тази сума обаче успявал да закупи само най-необходимите от тях.
„Така се получи, че не успях да натрупам необходимия трудов стаж. Никога не съм просил пари в моя живот. Винаги през годините съм се отзовавал на всеки и съм пял на хората от елита, но сега всички ме забравиха. Вече нямам тези сили да работя“, жалва се певецът.
Навремето Салко бил един от най-доверените хора на Тодор Живков и често бил привикван да свири с акордеончето си в дома на държавния лидер. След идването на демокрацията Салко получил внимание и от новите управляващи, а през годините забавлявал лично почти всички партийни лидери, сред които царят, Ахмед Доган и Бойко Борисов. Приятел останал и с треньора на златното поколение футболисти Димитър Пенев, който всъщност му дава задачата да напише най-емблематичното си парче. Макар да смятал, че е оставил съществена следа в българското изкуство, той не вярвал да попадне в списъка на творците, които получават пожизнени пенсии за заслуги.
Източник: Ретро
0 Comments:
Публикуване на коментар