Идвайки на власт, довчерашният X, Y или Z, безименен и познат само в своята си сфера, се усеща велик. На някои се отразява предимно външно – забучват си перото на властта и са неотразими в собствените си огледала. На други обаче се отразява ментално – стават велики и започват да съдят и да раздават квалификации. Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме, каза Борисов преди време. Какво последва? Трети мандат,пише сайтът transmedia.bg
80% от българите са дебили, каза Иво Христов. И какво от това, казахме ние. Здраве да е.
Сега и Вежди се произнесе – чеп за зеле не ставало от нас, дето си стоим в България. Да, избягалите със сигурност са по-умни, след като са отказали да ги управляват подобни простаци. А ние търпим всичко това, защото никой не се припознава в тези думи, те се отнасят за друг, за комшията, за провинцията, а аз съм на Марс.
Че нацията деградира, е видно с просто око. Но е видно най-вече по елита. Защото горните изказвания са направени от премиер, депутат – професор и депутат – бивш министър на културата.
Тоест, избраните от народа се опитват да се еманципират от него, като го обиждат. Подобна аристократична погнуса от плебса се наблюдава при всяко едно управление в България – от дъртото ЦК, та до внуците му.
Простакът с власт е като луд с картечница. Може да направи много поразии. Ако само обижда, както и да е. Но в повечето време управлява и това се отразява на страната. Лошото и некадърно управление води до тотален разпад на държавността, до пагубно намаляване на населението на България и до липса на перспектива за оставащите в страната.
Да, нивото на интелигентност е ниско и спада все повече. Децата ни растат неграмотни и неумеещи да мислят. Младежите ни не знаят как да се реализират в живота. Старците изхвърлят през прозореца хилядарки на измамници. И всички вкупом търкат билетчета от лотарията.
За катастрофалния интелектуален дефицит със сигурност има много причини. Но най-важната от тях е, че във властта все по-често попадат некомпетентни и откровено глупави хора. Това никак не е безобидно. Защото моралът ни, културата ни и спойката ни като нация са техни свидни жертви.
Изходът от този порочен кръг е да престанем да гласуваме за простаците. Нека си стоят в любимите си анцузи някъде по-далеч от властта. Или в академично-аристократичната си атмосфера недалеч от свинефермите. Или където ги сложи животът.
Източник:www.transmedia.bg
80% от българите са дебили, каза Иво Христов. И какво от това, казахме ние. Здраве да е.
Сега и Вежди се произнесе – чеп за зеле не ставало от нас, дето си стоим в България. Да, избягалите със сигурност са по-умни, след като са отказали да ги управляват подобни простаци. А ние търпим всичко това, защото никой не се припознава в тези думи, те се отнасят за друг, за комшията, за провинцията, а аз съм на Марс.
Че нацията деградира, е видно с просто око. Но е видно най-вече по елита. Защото горните изказвания са направени от премиер, депутат – професор и депутат – бивш министър на културата.
Тоест, избраните от народа се опитват да се еманципират от него, като го обиждат. Подобна аристократична погнуса от плебса се наблюдава при всяко едно управление в България – от дъртото ЦК, та до внуците му.
Простакът с власт е като луд с картечница. Може да направи много поразии. Ако само обижда, както и да е. Но в повечето време управлява и това се отразява на страната. Лошото и некадърно управление води до тотален разпад на държавността, до пагубно намаляване на населението на България и до липса на перспектива за оставащите в страната.
Да, нивото на интелигентност е ниско и спада все повече. Децата ни растат неграмотни и неумеещи да мислят. Младежите ни не знаят как да се реализират в живота. Старците изхвърлят през прозореца хилядарки на измамници. И всички вкупом търкат билетчета от лотарията.
За катастрофалния интелектуален дефицит със сигурност има много причини. Но най-важната от тях е, че във властта все по-често попадат некомпетентни и откровено глупави хора. Това никак не е безобидно. Защото моралът ни, културата ни и спойката ни като нация са техни свидни жертви.
Изходът от този порочен кръг е да престанем да гласуваме за простаците. Нека си стоят в любимите си анцузи някъде по-далеч от властта. Или в академично-аристократичната си атмосфера недалеч от свинефермите. Или където ги сложи животът.
Източник:www.transmedia.bg
0 Comments:
Публикуване на коментар