юни 08, 2017
В тази връзка е разговорът ни с един от уважаваните стари „шпиони” от службите - ген. Иван Иванов, който е бивш зам.-шеф на контраразузнаването от Второ главно управление на Държавна сигурност,пише сайтът budnaera.com
Ген. Иванов, предполагам, че четохте изявлението на бившия секретар на Рейгън Пол Робъртс „САЩ си купиха България”. Какво мислите?
- Че не е нищо ново и нищо изненадващо. Още през 80-те ние бяхме наясно със стратегията, която Щатите ще предприемат по отношение на Източния блок. Известно е изявлението на шефа на ЦРУ Алън Дълес, което е, забележете, още от 1945-а: “Ще завършим войната. Ще хвърлим всичко, което имаме. Всичкото злато, цялата материална мощ за обработката и оглупяването на хората там.
Човешкият мозък, съзнание, подлежат на изменение. Посявайки хаос, ще подменим ценностите им с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях, като намерим единомишленици в самата Русия. От литературата, изкуството и театрите ще изкореним социалната им същност. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността, а в управлението на държавата ще създадем хаос. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността и порядъчността ще се осмиват и ще останат отживелица.
Нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинският страх един от друг - всичко това ще култивираме ловко и незабележимо. Ще скъсаме духовните корени. Ще опошляваме и унищожаваме народната нравственост, поколение след поколение. Ще атакуваме младежта. Ще ги направим циници и космополити. Ето така ще направим”. И те го направиха, защото ние не само че не им се противопоставихме, но повечето от нашите политици искаха да бъдат „техни” и в пълна услуга на чуждата доктрина.
- Какво слага началото на този заговор?
- Перестройката на Горбачов. Той държи реч в един американски университет и казва следното: “Моята цел в живота бе унищожаването на комунизма. В това ме убеждаваше моята съпруга Раиса, която имаше това убеждение преди мен”. Нали знаете обаче какво се случва с куриерите на лоши новини?! Когато разбрахме за тази реч от турски колеги от разузнаването, ген. Семерджиев, по поръка на БСП стратега Александър Лилов, ни отстрани от работа. По какъв начин: приканиха ни да си подадем молбите за пенсия. 4000 души от службите уволни ген. Семерджиев, и след него Соколов – още 6000. Само че именно след като ни изгониха от КПП-тата, там се развихри контрабандата. Няма съмнение, че е било част от плана.
След 1990 г. научно-техническото ни разузнаване продаде на Америка и Япония електроника за 4 млрд. лв. Пари, които се контролираха от Огнян Дойнов, и които изчезнаха някъде...
Горбачов сложи край на търговията ни с Русия, а Луканов пое финансите на държавата, създаде задграничните дружества, с шефа на БНБ Тодор Вълчев раздадоха лицензи на 100 банки пирамиди и всичко тръгна да се срутва по „сценария”
Горби вече бе задействал механизма на заложеното като идея от Алън Дълес. Питате ме дали Тодор Живков е бил наясно? И още как! Той знаеше, че идеята включва да бъдат премахнати ръководните кадри на партиите на всички социалистически страни. Това обяснява странния му поглед по време на неговото собствено отстраняване, но вече не можеше да се направи нищо и го осъзнаваше. Беше започнал необратим процес не само на срутването на социализма, но на унищожението на Европа!
- Казвате, че след като ви отстраняват от КПП-тата, започват контрабандата и наркотрафикът у нас…?
- Да, преди това у нас нямаше нито един наркотрафикант. Хващали сме транзитно преминаващи тирове. Примерно, хванахме 16 турски тира с наркотици. Наркотиците бяха унищожени, а турците се принудиха да си откупят обратно тировете. Ние се съгласихме, защото това бяха луди пари - луди пари взехме за тях! Ама знаете ли защо те си купиха тировете обратно?! – Оказа се, че таксата за регистрация на нов тир в Турция е по-висока, отколкото самия камион.
И с този, и с други случаи, ние респектирахме с опита си в залавянето на контрабандисти и наркотрафиканти. Имахме наша, собствена разработка – радио-маяк. Беше с 3 химически и 3 физически защити. Слагахме една пломба на превозното средство, без да разберат шофьорите, и това нещо беше страшно ефективно - излъчваше къде се намира съответното превозно средство и по всяко едно време можеше да проследим къде се намира, отклонява ли се от магистралата... Това беше изцяло разработка на нашите технически служби. После направо им го подарихме на германците. Преди да им го дадем, те проследяваха съмнителните превозни средства със самолети и вертолети, което им костваше много пари.
- А как откривахте самите тайници с наркотици?
- Освен чрез разузнаване, сме прибягвали до помощта на кучета. Ползвахме лабрадори, но те, като пекне слънцето, и се успиваха – ставаха негодни за работа. Както и при по-ниски температури. По-късно започнахме да ползваме услугите на една жена-екстрасенс - Дора Петрова, която може и да е жива, но се разболя от психическото напрежение. Не съм чувал нищо за нея от години. Беше много силна като екстрасенс. По излъчването познаваше къде е тайникът. Само минаваше с ръка покрай тировете и казваше: „Ето тука проверете!” – познаваше безотказно дори при минус 20-градусови температури! Иначе работеше като старша операционна сестра на проф. Кръстинов и проф. Топалов във Военномедицинска академия. След Джуна вече не се гледаше с насмешка на тези неща. Дора беше изследвана в Съюза, когато научихме за нея. Тя участва и в проекта „Царичина”. Само тя е давала верни заключения там.
Но, да ви доразкажа за нашия опит със залавянето на наркотиците: Ние стигнахме дотам, че разбрахме и къде се зареждат тировете – от лаборатория за хероин на Мраморно море, а товаренето е ставало в Истанбул.
- Чух за един случай, в който сте заловили „нарко-мулета”, редовни наркотрафиканти по трасето Лагос-София-Варшава...
- О, да! Навремето разполагахме с една страхотна система, с помощта на която обработвахме документи за 20 секунди. Нея продадохме на Америка - още по времето на Рейгън. Системата показваше масив от данни - дали някой от пътникопотока е терорист, контрабандист и пр. С нейна помощ попаднахме на т.нар. мулета, или „гълтачи”, както им викахме преди. На нашите хора им беше направило впечатление, че тия 10 човека редовно пътуват по едно и също трасе през София, но с различни паспорти. Не ядат, не пият, а в багажа си имат лекарства за запек и за диария.
Когато ги хванахме, пренасяха папагали и маймуни. Прегледахме папагалите, прегледахме маймуните – нищо. И тогава рентгенът на човеците показа всичко - почти 2 кила наркотици в капсули. Пристигат във Варшава, гълтат диуретиците и бягат в тоалетната - с едни мрежи хващат капсулите – измиват ги от фекалиите и ги пускат на пазара. „Чиста” работа!
- Едва сега разбирам, че сме имали такова завидно научно-техническо разузнаване! Как се постигаше това?
- Един пример само ще ви дам и вие си направете изводите. Първата ми среща при Живков беше по повод един проект от 6200 страници за прахова металургия на Черно море в пристанище Дебелт, Бургаско. По-късно разбрах, че акад. Ангел Балевски е бил против да се строи по него и Живков е пожелал да се проучат нещата. Извика ме и каза на ген. Кашев: „Дай на това момче един „Як-40” да замине за Киев при акад. Патон и в рамките на 48 часа той да каже трябва ли да се строи такава база, или не трябва”. Отговорът на Патон беше: „Авантюризъм, волунтаризъм, ограбване на България! Вие имате достатъчно много развити предприятия /каза той и ги изреди безгрешно/, за да правите тая авантюра!”. Живков обаче искаше да разбере, ако речем да продаваме документацията по идейния проект за праховата металургия колко да искаме за нея. Патон беше категоричен: „100 милиона долара!”
Оттам ме пратиха в Чехословакия да се консултирам в един мощен комбинат за производство на легирана стомана, на 25 км западно от Прага. Там също ни посъветваха: „Не е нужно да правите такива експерименти, нямате и пазар, но ако продавате документацията – може да искате и 185 милиона!”.
От Чехословакия Живков ми нарежда да пътувам за Лайпциг – в тамошния металургичен комбинат. И по същия начин там аз провеждам допитване. И дефакто по този начин ние направихме тройна експертиза за един и същи проект. На заседание на Политбюро Огнян Дойнов се опъна и се обърна към Балевски с „Бай Ангеле, аз ти вярвам, ама...”, а Живков първо му направи забележка, че това не е профсъюзно събрание, че да използва такива обръщения като „бай”, и второ - поиска да се прочете заключението на Патон. Проектът отпадна. Но тогава можехме да разчитаме на партньори, на приятелство, на компетентност! Това го няма сега. Иван Славков веднъж се пошегува с едни от СДС по следния начин: „Това, дето дедо ми го построи, вие не можете да го боядисате!”… И май се оказа прав.
Но горната история имаше продължение. Предложи се да се вземат част от отговорностите на Дойнов за икономиката и той като усети, че това му бие по кариерата, и е разбрал, че аз съм дал тия материали на Тодор Живков, ме намрази и казал на министъра: „Тоя човек повече да го няма тука!”. Пратиха ме агент в Чехословакия. Нещо интересно ще ви разкажа за работата си там: имаше 25 000 емигранти гърци, от които 5000 бяха офицери в чешката армия. Нито един обаче не искаше да се връща в Гърция. Постави ни се задача да проучим причините – има ли агенти сред тях?
Първият признак беше да търсим кои живеят около базите на Червената армия в Северна Чехия. 100 човека покриха тоя признак. Много са - не може да бъде! Второто отсяване беше по това дали пишат до Запада, но не получават обратно отговор. Трето условие беше да не поддържат никакъв контакт с Гърция и т.н. – много признаци бяха. Накрая останаха съмнителни 12 човека. От тях трима се оказаха чисти, между които единият беше българин с майка гъркиня. От останалите 9 човека трима се оказаха вербувани от ЦРУ, трима от „Ми 6” и трима – гръцки агенти. И това винаги е било и съществува - само у нас обявиха агентите за „доносници”…
- От вас разбрах какви невероятни технически разработки сме имали, че са ни ги купували на Запад. В тази връзка искам да ви попитам: истина или мит е историята с „българския чадър”?
- Абсолютни глупости! Няма такова нещо! И това е доказано, обаче продължават да го говорят, въпреки че англичаните сами прекратиха разследването.
- Имали сте интересна среща с американския посланик Пол Солански...
- Да, в кабинета на Петър Младенов по повод някои личности от американски произход, като една госпожица, полякиня, от организацията ДЕА, която по наше проучване беше твърде ограничена личност и не разбираше нищо от трафик на наркотици, но затова пък се надуваше като голяма специалистка. А ние, както ви казах, имахме много добри резултати в това отношение. Също и в трафика на оръжие. Дора, за която ви разказах, хващаше оръжието по излъчването на смазката. Но, да продължа: американците на онази среща при Младенов ме попитаха познавам ли братя Касар. Не, викам. Те се смеят, доволни. Аз обаче им казвам: „Ако искате справка за тези хора, до 30 минути ще я имате!”. И им го доказах: „Това са трима либийци, така, така...”. Ония онемяха от информацията, която им поднесох, а Петър Младенов се смя с пълно гърло. Любен Гоцев седеше между Полански и една друга клечка - Адамс, и каза: „Видяхте ли, бе, тоя селски генерал ви направи за смях?!”. Тези грандомани, американците, можеха само да ни дишат прахта! Без да си приписваме някакви големи заслуги, още навремето ние бяхме наясно, че наркотрафикът е непосредствено свързан с тероризма. Така че това не е някакво тяхно съвременно откритие.
- Накрая искам да ви попитам за покойната Нанка Серкеджиева, която приживе обвиниха в унищожаването на досиета...
- Аз бях свидетел по делото срещу нея и Семерджиев. Имаше трима прокурори и трима съдии и аз им казах: „Дошъл съм да ви кажа истината от професионална гледна точка: Тези хора, които сте превърнали в обвиняеми, са подписвали заключенията на 5 комисии, те не са взимали решенията еднолично”. Семерджиев, макар че не ме обичаше много, дойде да ми благодари накрая.
- Защо не ви обичаше?
- Станах неволен свидетел на една „лична” сцена. И след това именно той беше човекът, който ме изкара при пенсионирането ми „опасен за гражданския мир”. Няма значение – по делото срещу него отговорих по съвест и не съжалявам!
Вижте, тъжното е, че много истини останаха скрити за обществото и то още не прозрява, че е жертва на заговор. Помните ли онзи доклад за икономически растеж от 1990 г. на Ричард Ран и Джефри Ът, който предвиждаше българско население от 5 млн. души? На въпроса какво ще стане с другите 2 милиона, Ран отговаря: “Едни ще умрат, други ще заминат в чужбина”. Бил е прозорлив зъл гений! Но трябва да си дадем сметка, че това се случи, само защото ние не бяхме достатъчно умни и прозорливи и не ни достигна кураж да се противопоставим на зловещия чужд сценарий за нашето бъдеще!
Източник: Блиц.бг
0 Comments:
Публикуване на коментар