май 10, 2017
В парапсихологията дори съществува направление, занимаващо се с изследването на символите и знаците, изпратени от мъртвите. Тази наука се нарича спиритизъм.
Връзките с душите на мъртвите могат да се осъществяват по няколко начина. Според самите парапсихолози на душите им е най-лесно и комфортно да осъществят контакт чрез съня, тъй като в състояние на сън душата на човека се намира извън пределите на физическия свят, тя се придвижва в астрала, където попадат и душите на покойниците.
Според спиритистите най-често духовете се опитват да успокоят останалите в света на живите. Ако човек постоянно плаче, то и душата на покойника не намира успокоение. И още – специалистите казват, ако сте сънували починал, за когото нямате спомен или мисъл, трябва да известите близките му, иначе покойникът ще ви тревожи постоянно насън. А по-възрастните хора са уверени, че ако ви се е присънил покойник, той е неспокоен на онзи свят и в такива случаи обезателно трябва да посетите гроба му и да запалите в църквата заупокойна свещ.
Понякога се случва така, че хората не искат да забележат сигналите от отвъдното. Тогава се случва нещо подобно. На една жена умира синът й. След няколко седмици тя се събужда неочаквано през нощта от това, че звъни мобилният телефон на сина й, но с напълно непозната мелодия. Докато вдигне да отговори, телефонът замлъква. На сутринта жената поглежда апарата и вижда, че няма нито едно пропуснато обаждане. При това мелодията, която чува през нощта, липсва в телефона. Жената плаче цял ден, а през нощта обаждането се повтаря. Оттогава още няколко пъти тя получава позвъняване от отвъдния свят, при това денем и пред свидетели.
Според изследователите теоретично мъртвите могат да се обаждат на живите по телефона. Според тази хипотеза запасът от емоции, който човекът не е изразходвал през живота си, след смъртта му се превръща в мощен енергиен импулс и се проявява в материалния свят. При това импулсът може да действа не само на мобилния телефон, но и да предизвиква различни аномалии в работата на електрически прибори – например може да се включва/изключва микровълновата печка, да мигат лампите, да се проявяват смущения в телевизора.
Според привържениците на теорията на спиритизма фотографиите са най-простият начин духовете да ни съобщят за своето присъствие в света на живите. Затова се препоръчва от време на време да се разглеждат стари фотоалбуми, тъй като всякакви изменения върху старите снимки – като петна по лицето, подгънати ъгълчета или дори напуканото стъкло на рамката, могат да свидетелстват, че душата на мъртвия е попаднала в материалния свят и се нуждае от помощ. Именно затова много екстрасенси използват снимки на починали за връзка по време на сеанс.
През есента на 1837 г. в Лондон се случва нещо, което се превръща в христоматиен пример. В девет часа вечерта над града пада гъста мъгла. Изведнъж под прозорците на къщата на сър Уилям Скот се чуват женски викове. Собственикът отива до прозореца и вижда зловещо зрелище: под светлината на уличния фенер бедно облечена жена е измъчвана от страшно и непознато същество, покрито със сиво наметало. Уилям Скот с няколко слуги се втурват на помощ, но вече е късно – откриват мъртвата жена със застинала маска на ужас.
От този момент по улиците на Лондон започват да се случват загадъчни събития, които остават неразкрити и до днес. Периодично в различни части на града се появява странно същество, носещо сиво наметало, което изригва пламък. Чудовището напада самотни минувачи и ги наранява с дългите си нокти. Жителите на Лондон го наричат Скачащия Джак, защото преодолява високи прегради със скокове.
Около половин година след първата поява на чудовището, през февруари 1838 г., на вратата на семейство Елсоп се почуква. Отваря 18-годишната им дъщеря Джейн. На прага стои висок, слаб полицай, покрит с широк плащ. Той казва на момичето, че полицаите са заловили Скачащия Джак и го държат в полицейския участък, като моли девойката да му даде по-здраво въже, за да го завържат. Тя влиза да търси въже, а когато се връща, вижда мъж със сиво наметало, който бълва пламък. Джейн хуква да бяга, но чудовището я хваща за ръката и врата и започва да разкъсва с ноктите си роклята й. На виковете на момичето се притичва сестра й. Когато я вижда, чудовището изчезва в тъмнината.
Периодично Скачащият Джак е засичан в няколко района на Англия. Последното си нападение извършва през 1904 г., а жертвата му е клошар от Ливърпул. Престъпленията така и не са разкрити. И до днес изследователите на паранормални явления и английските журналисти спорят за самоличността на престъпника. Сред многобройните версии се разглежда и възможността чудовището да е пришълец от паралелни измерения и дори извънземен. Тази хипотеза е следствие от факта, че в някои случаи очевидците виждат, че след като Джак извърши престъпление и изчезне, някъде от близките сгради или от околните възвишения към небето се издига светещо кълбо.
Не по-малко известна в Лондон е и Черната монахиня – призрак, обитаващ парковете в английската столица и до днес. Мнозина са уверени, че това е неспокойната душа на девойката Сара Уайтхед, чийто брат Филип служел в банка и бил обвинен в подправяне на чекове. Когато го арестуват, сестра му изгубва разсъдъка си вследствие на преживения стрес и в продължение на двадесет години ходи в банката да пита къде е брат й, с което силно дразни служителите. Жената безпокои чиновниците и след смъртта си и вече двеста години душата й броди из градините на учреждението и търси брат си…
Най-страшното от привиденията според самите лондончани обаче е обитаващото една от къщите на „Бъркли стрийт”. В този случай става дума не за една, а за три отвъдни същности: призрак на дете, което е пребито до смърт от доведения си баща, призрак на жена, която се хвърля от прозореца, спасявайки се от похотливия си чичо, и третият призрак е на моряк, жертва на собствената си глупост. Той се хваща на бас, че ще пренощува в къщата с призраците на девойката и детето. На сутринта е открит мъртъв в една от стаите с побелели коси и изкривено от ужас лице. От този момент къщата се обитава от още едно привидение.
От време на време се появяват нови любители на екстремното, които искат да пренощуват в компанията на привиденията, но всичките им опити завършват или със смърт, или със загуба на разсъдъка. В крайна сметка градските власти се разпореждат къщата, в която се случват толкова фатални събития, да бъде съборена.
Впрочем всички тези чудовища и привидения са само малка част от огромния брой същности, които се скитат по света. Казват, че честата среща с такива безтелесни същества не предвещава нищо добро.
Съвременната наука засега само гадае откъде се появяват те и какво искат да кажат на хората. Може би отмъщават на човечеството за някакви грехове, а може би искат да ни предупредят за надвиснала опасност. Но съвременния човек, независимо от своята образованост, не е в състояние да отговори на този въпрос.
Източник: astrofenomen.com
Снимка: интернет
0 Comments:
Публикуване на коментар