май 09, 2017
14-годишната Трини Мидълтън се прибира към дома си в компанията на двама връстници.
Хлапетата са щастливо превъзбудени, тъй като току-що са викали за любимия футболен отбор. Тримата оживено обсъждат развоя на спортната среща и не забелязват, че зад тях върви огромен здравеняк.
Децата са напуснали оживения булевард и преследвачът им решава да действа. Той безцеремонно сграбчва за косата малката Трини и я повлича към храстите. Приятелите й хукват да бягат и не успяват да реагират адекватно. Твърде късно се сещат, че трябва да потърсят помощ. Изгубени са ценни минути, през които 28-годишният Ромел Брум изнасилва момичето и след това го убива.
Полицаите за рекордно кратко време успяват да хванат изверга. Той дори не е опитал да скрие лицето си по време на похищението и приятелите на Трини го разпознават без никакво колебание. Събрани са и достатъчно други доказателства, включително биологичен материал. За прокурора по делото е фасулски лесно да издейства смъртна присъда на човека, който унищожава по толкова отвратителен начин един тепърва стартиращ човешки живот.
Самият Ромел Брум се опитва да излъже в съда, че съжалява и би искал да върне времето назад, за да поправи фаталната си грешка. Съдебните заседатели не му вярват, съдията също, хората в залата са готови да го линчуват на момента. Но Америка е страна на закона и изнасилвачът убиец трябва да мине по каналния ред, за да получи възмездие.
Но да караме поред. През онази далечна вече 1984 г. никой не се съмнява, че Ромел Брум трябва по най-бързия начин да бъде пратен в ада за своето деяние. Само че американската правораздавателна система му дава шанс да поживее доста след като съдията го е осъдил на смърт. Охайо е сред щатите, които ревниво защитават смъртната присъда, но адвокатите на изнасилвача обжалват пред всички възможни инстанции. Накрая стигат и до губернатора на щата, но и той е абсолютно убеден, че Брум трябва да умре.
Най-сетне през 2009 г. в строго охранявания затвор, който е дом на Ромер Брум от десетилетия, пристига заповед за изпълнение на смъртната му присъда. На затворника е сервирана луксозна вечеря с телешки стек и вкусен десерт. На сутринта свещеник влиза да го попита дали желае да се изповяда за старите си грехове и след това надзирателите го оковават и го повеждат към стаята за изпълнение на смъртни присъди.
Зад огледална стена са се събрали представител на правосъдното министерство, трима журналисти и родителите на убитата Трини. Пред техните очи избраният да извърши екзекуцията лекар връзва каиш в горната част на ръката на Брум, за да му хване вена и да вкара в нея смъртоносния коктейл от натриев тиопентал (действа като упойка), панкурониум бромид (за отпускане на мускулите) и калиев хлорид, който ще спре сърцето на убиеца.
Простичката на пръв поглед задача да бъде поставена венозна инжекция се оказва невъзможна за избраните да извършат екзекуцията. В продължение на почти два часа те опитват да “хванат” вена на обречения на смърт. Дупчат двете му ръце, краката и други части по тялото. По-късно един от присъстващите журналисти ще разкаже: “Прободоха го десетки пъти. Накрая затворникът сам започна да им помага. Бясно свиваше и отпускаше юмрука си, за да се покаже подходяща вена. И въпреки това не се получаваше. Болката му беше ужасна и той се разрева, молейки всичко това да приключи. Гледката бе потресаваща дори за роднините на неговата жертва и те напуснаха помещението”.
Инжекцията така и не е поставена, а Ромел Брум е върнат в килията си, въпреки че уж преди това е изял последната си вечеря в живота. През следващите години за него ще има още много вечери, обеди и закуски. Уж присъдата му през онази 2009 г. е отложена едва за 9 дни, но дните минават в месеци, а след това и в години. Някак си Брум успява да се размине със смъртта, която само го е погалила по главата. Адвокатите му отново са се задействали и твърдят, че повторният опит за поставяне на смъртоносната инжекция е противоконституционен. Започва поредната съдебна битка.
//www.dunavmost.bg/
0 Comments:
Публикуване на коментар