април 18, 2017
Без каквото и да било предупреждение този воден басейн, образувал се върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона токсичен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този смъртоносен тих облак на смъртта се разпростира из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в рамките на минути.
Ефектът е бил бърз и опустошителен – досущ като библейска чума. Мнозина от селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв около носа и устата. Малцината, които са имали късмета да се събудят, не откриват каквито и да е следи от насилие или щети. Те откриват само трупове. Дори мухите са умрели.
Местните репортери казват, че сцената приличала на последици от падането на неутронна бомба.
Джоузеф Никваин, който се събужда 3 часа след появата на облака, разказва за преживяванията си през Арнолд Х. Тайлър, изследовател от Университета Плимут:
„Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, защото усещах някаква особено неприятна миризма… Чух в далечината дъщеря ми да хърка по ужасен, нетипичен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех как съм ги получил. Исках да говоря, но дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми вече бе мъртва.“
Това е едно от най-страховитите природни бедствия, регистрирани някога в нашата история, и учените все още не знаят какво точно го е предизвикало.
„Езерата не се надигат просто така и не убиват хиляди хора“, коментира Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет пред „Гардиън“ през 2005 г.
www.obekti.bg
0 Comments:
Публикуване на коментар