Донесъл я не щъркелът, а ломският влак. „Това е смешна история. Когато питам майка ми в колко часа е станало, тя казва, че не знае, но тогава изсвирил влакът“, смее се певицата.
Казва че красотата й е наследствена. но и баба й има заслуги за хубавата й кожа и за правите крака. „На бебешка снимка краката ми са вързани с повой, за да станели прави. Освен това са ме къпали само с жълтък“, смее се певицата.
От дете тя е човек на изкуството. „Стоя сама на дунавския бряг, а вятърът с косите ми играе. За тебе, за тебе мисля пак…“ Така започва нейно стихотворение от ученическите години. Винаги щом се влюбвала в момче изливала чувствата си в някоя поема. За кратко прописала и когато се запознала с последната си и най-голяма любов – съпруга си Георги.Като малка Рангелова не била палава, макар че играела основно с момчета. Летата прекарвала в компанията на четирима връстници при баба си в Лом, където е родена майка й. „Бях глезена и все ми се обръщаше внимание. Но това продължи докато не се влюбих в едното момче и настана конкуренция. Но като цяло бяхме разумни деца и не правехме щуротии. По цял ден бяхме на плажа“, спомня си тя. Баба й месела питка всяка стрин и още топла им я давала със сирене и домати, за да я ядат край реката.
По-палава станала в училище и най-вече в гимназията. В девети клас нейна снимка с още две съученички била разлепена из цялото училище, а най-отдолу имало порицателен надпис: „ПУШАЧКИ“.„Отиваш до училище с тропосана престилка, после в тоалетната разшиваш, за да влезеш в час с къса“, смее се Рангелова.
Баща й Марко бил военен – старшина в Гражданска отбрана, и я държал изкъсо. Вечерният й час в гимназията бил 19,30 и дори и на 10 мин закъснение не гледал с добро око.
Бил скептичен и по отношение на певческата й кариера, защото не искал дъщеря му да работи по заведенията. А музиката й била страст още от детската градина. „Той ми казваше: Никога няма да позволя да те щипят по дупето в кръчните“, спомня си Рангелова.Гласял я за някоя сериозна професия, като например счетоводител. А точните науки не й вървели. Обичала само разказвателни предмети и музика.
За да угоди и на себе си, и на него, завършила Икономическия техникум. „Защото там имаше хубав самодеен оркестър, в който да пея“, казва Нели.За разлика от повечето жени, тя си спомня абитуриентския бал и с малко тъга. Скарала се с баща си заради мечтата й да е на сцената и не отишла на тържеството в добро настроение. „Колко съм била глупава, дори след бала спах у една ученичка и се прибрах на другия ден. След години си дадох сметка колко много съм отнела на родителите си“, признава Рангелова.
Дразгите с баща й за кариерата продължили до 25-ата й година. После отношенията им се изгладили, а тя продължила да пее. И така до днес – 34 г. след като спечели голямата награда от „Златния Орфей“ и първо място на фестивала Neewollah в Индипендънс в САЩ.